Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Днес е погребението на Врачански митрополит Калиник. Каквото и да кажа ще бъде малко. Той е митрополитът, който ме ръкоположи за свещеник.
Дори само по себе си това е достатъчно. Веднъж прочетох, че Бог не обича страхливците. Замислих се може ли Бог да не обича някой? Но като се поразрових в съзнанието си и осъзнах, че наистина страхливият човек не е достоен за Божията любов, не за друго, а защото да те е страх означава да нямаш нито вяра, нито надежда в Бога! Дядо Калиник беше пример за смелост. Не се страхуваше да прави добро, дори на непознати хора като мен. Нито за миг не потърси причина да не ми стори добро, но намери веднага причината да го направи.
Всъщност той показа и на мен, и на много други, че в църквата винаги е имало и винаги ще има любов, защото и Сам Бог е Любов.
Има и нещо много символично в деня на неговото отминаване във вечността – отиде си от нас в деня на бащата – 26.12. Той наистина е моят духовен баща, който ме „роди“ за свещенослужението, а също беше и е духовен баща и наставник на целия врачански клир и народ Божий в епархията му. Царство ти Небесно владико!
Свещеник Стефан Паликаров
