Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Какво е милостиво сърце? Това е сърце, което гори от любов към цялото творение – за хората, за птиците, за зверовете, за демоните и за всяко същество. – Св. Исаак Сирин
Коледните песни изпълват пространството. Във всеки дом има коледно дръвче или клонки – някъде истински, някъде изкуствени. Разноцветни лампички мъждукат от прозорци, магазини, барове и дори дискотеки. Някои хора продават, някои купуват, други ядат, трети пият, а четвърти гладуват.
На вратата си слагам надпис „Не безпокойте“, защото Бъдни вечер е много личен момент за мен. Искам да съм сам, за да мога да прегърна всички хора и да обичам всичко. В дълбините на своята усамотеност, миналото, настоящето и бъдещето се сливат в един момент. В дълбините на своята усамотеност изпитвам онази безгранична любов, която обгръща цялото творение. Сам съм на Бъдни вечер, но не и самотен, защото в Христа Иисуса няма самота и няма разделение. Стените са разрушени и пречките не съществуват. Детето от яслите помирява всичко със Себе Си, затова няма раси, няма цветове, няма вражди, няма омраза. В Него има „ново небе и нова земя“.
Бъдни вечер за мен е време за осмисляне. Докато годината бавно потъва в океана на вечността, в моите размисли се появяват мъчителни въпроси:
Обичах ли Го достатъчно? Служих ли Му достатъчно? Страдах ли достатъчно? Прощавах ли достатъчно? Колко сълзи проплаках? Колко рани превързах? Бях ли верен на Този, Който ме обича безмерно? Колко любящ и състрадателен е Бог, който въпреки греховете и недостойнството ми, „стана плът, и живя между нас.“
Каква неизмерима снизходителност е Той да приеме нашата природа, за да ни направи участници в Неговата природа. И въпреки Неговото Въплъщение, Той винаги ще си остане инкогнито в този свят, ако нямаме проявяваме грижа един за друг. Но грижа ли ни е? Виждали ли сме гладуващите и страдащите хора по телевизорите ни? Някога виждали ли сме толкова голямо отчаяние, толкова много болка и безпомощност? Това са нашите братя и сестри, Неговите братя и сестри. Колко е тъжно, че оставаме слепи за трагедиите, докато не ни ги прожектират на екраните пред нас!
Днес Тялото и Кръвта на това крехко Дете ще докоснат милиони устни по този смутен свят. Това божествено докосване ще ни направи Христоподобни, ако го искаме и ако отговорим на Неговата любов.
За да бъдем Христоподобни, трябва да се родим с Него в яслите, да се разпнем с Него на Кръста и да възкръснем заедно с Него от мъртвите.
Яслите, Кръста и празния гроб – това всичко е едно и също събитие, което обобщава цялата история на спасението на човеците.
Бъдни вечер е и още една година си отива. Нека Твоята светлина засияе над нас, та да имаме ново зрение и запеем нова песен. И ако доживеем да отпразнуваме следващото Рождество Христово, дай ни силите да Те обичаме повече, да Ти служим повече и да Те възхваляваме повече с „дух и истина“.
Автор: † Митрополит Филип (Салиба) (1931-2014)
Превод: Божин Дончев
