Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
На вас ви е известно, с колко голяма радост и колко много хора се събират в такъв ден, в който се празнува раждането на някой земен владетел.
Както вождовете и началниците, така и всички войни се обличат в копринени одежди, препасват скъпи, златно тъкани пояси, бързат тогава, в цялото си великолепие да се представят пред лицето на своя цар, защото знаят, че радостта на царя ще се увеличи, когато види красотата на това великолепие и колкото по-голямо усърдие покажат те по време на празника, толкова повече ще се отдаде той на веселието (царят, като човек, не вижда в сърцата на хората, а съди за разположението им към себе си по тяхната външност и затова този, който повече го обича, се облича и в най-тържествените си дрехи). От началото те знаят, че в деня на своето рождение царят е особено щедър и показва своята милост и към големците, и към низшите и презрените, ето защо те предварително бързат да напълнят съкровищницата му с различни богатства, за да може, когато започне царят да раздава, да раздава щедро и то така, че у него по-скоро би се изтощило желанието да раздава милост, нежели да намалее богатството му. Всичко това те правят с усърдие, защото се надяват да получат за това голяма награда.
Братя! Ако синовете на нашето време, заради временна чест се подготвят с такова усърдие за рождения ден на своя земен цар, то как трябва да се подготвим за рождения ден на вечния наш Цар Иисус Христос, Който за нашето усърдие ще ни награди не с временна, а с вечна слава и ще ни сподоби не с честта на земното началство, приемаща се по наследство, но с Небесното царство, което няма приемник? Какво ще ни бъде въздадено, за всичко това говори пророкът: „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат“ (Ис. 64:4; 1Кор. 2:9).
С какви одежди сме длъжни да украсим себе си? Аз казвам себе си, тоест душите си: понеже на нашия Цар Христос не му трябват великолепни одежди, а привързаността на душите; не гледа украшенията на телата, а вижда сърцата на служещите Му, не се диви на блясъка на поясите, които препасват кръста, а се възхищава на непреклонното целомъдрие, което завързва срама на страстите.
И така, нека се потрудим да се явим пред Него, украсени с вярата, облечени в милосърдие, благоустроени в образ на нашия живот: които искрено обичат Христос, нека светло се украсят със спазването на заповедите Му, за да види Той нашата истинска вяра, след като с такова великолепие се явяваме на тържеството Му и да се зарадва още повече, за да види в нас духовна чистота. В целомъдрие да напреднат сърцата ни, да очистим съвестта си, да осветим духа си и в чистота и непорочност да срещнем пришествието на всесветия Господ, за да бъде рождения ден на Този, Който се е родил от пречистата Дева празнуван от Неговите непорочни раби. Този, който се явява в този ден нечист и осквернен, той не почита Рождеството Христово – въпреки че тялото му присъства на честването Господа, неговият дух стои далеко от Спасителя. За нечистият не може да има общение със светия, скъперникът с милосърдния, сладострастникът с девственика, и ако той – недостойният пристъпи към такова общение, то още повече причинява оскърбление, понеже не познава себе си.
В желанието си да се покаже усърден, той се явява дързък, като онзи човек за когото се говори в Евангелието, поканен на брачно тържество, но осмелил се да влезе в събранието на светиите необлечен в брачна одежда и между тези, от които едни сияят с правда, други блестят с вяра,трети светят с целомъдрие, той един, имайки нечиста съвест, при сиянието на всички предизвиквал само отвращение с ужасните си трепети. И колкото повече просиявала светостта на събралите се праведници, толкова очевидна била скверността на грешника, която може би не би предизвикала такова отвращение, ако той не бе се явил в сомна на светците. Затова и слугите на царя му вързали ръцете и краката и го хвърлили в тъмницата, не толкова за това, че бил грешен, а най-вече затова, че бидейки грешник, си присвоил наградата отредена за праведниците. (Мат. 22:11-13).
И така, посрещайки деня на Рождеството Господне, да се очистим, братя, от всички скверни грехове, да напълним съкровищницата Му с различни дарове, в този свят ден да утешим странника, да облекчим скръбта на вдовицата и да облечем бедните. Защото добре ли би било, ако в един и същи дом част от слугите на господаря се веселят, носят копринени одежди, а другата част е в униние, едните да са преситени, а другите да търпят глад и студ? И каква ще бъде действието на нашата молитва, когато просим да ни избави от лукавия, ако сами не искаме да бъдем милостиви към братята си? Да подражаваме на нашия Господ. Ако Нему е било угодно да направи бедните заедно с нас участници в небесната благодат, то защо да не участват заедно с нас и в земните блага? Братята по тайнства не трябва да бъдат чужди един другиму по имущество: ние верните ще добием ходатаи пред Господа, когато чрез своите пожертвования храним тези, които принасят благодарение на Бога. Бедният, благославяйки Бога, принася полза на този, чието съдействие е довело до благославянето на Бога. Или както Писанието ни казва: горко на този човек, заради когото се хули името на Господа; мир на този човек, заради когото се благославя името на Господа, нашия Спасител. Наградата на благотворителя е тази, в своя дом оказва милост на един, а в църквата устата на мнозина умоляват Господа, и това, което той сам никога не се е осмелявал да поиска, по ходатайството на мнозина неочаквано получава. Прославяйки това вспомоществование нашият блажен апостол казва: „като ни съдействате и вие с молитва, та за подареното нам, по ходатайство на много лица, мнозина да възблагодарят за нас“ (2Кор. 1:11); и добавя на друго място: да бъде приношението благоприятно и осветено от Светият Дух (Рим. 15:16)!
Амин.
Св. Амвросий Медиолански
Източник: Православие.ру
Превод от руски: Николина Александрова
