Двата пътя към спасението

Спасителните роли и на брака, и на монашеството са основани на унищожаването на своето его. В брака, на мъжа и жената е заповядано да изпълняват послушание един към друг.

Символът на короните, използвани в Тайнството Венчание, представлява венецът на мъчениците. Собствената смърт. Послушанието, което монахът обещава на игумена и на реда в братството , е също път на прекъсването на собствената воля.

Нашето его е врагът, и както в Райската градина Сатаната е изкушавал Адам и Ева, така и днес егото ни, ни отдалечава от общуването с Бога.

Когато проявяваме непослушание в брака или в манастира, Божията благодат си отива от нас. Ако спорим със съпруга/съпругата си или с игумена, то това е проява на нашата вола и горделивост, и тогава ставаме губещи.

А когато, се предадем на смирено послушение, благодатта пристига. Всеки ден трябва да започваме с молитвата “ Господи, Иисусе Христе, помогни ми да премина през този ден без грях!“ Използването на Иисусовата молитва през деня, пък е добър начин да продължим да молим Христос да ни помага през този ден. „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния!“

Смиряването и съкрушаването на човек изисква сили и борба, защото нашата грехопаднала природа се върти около АЗ-а ни и се бунтува против Бога.

Аскезата, пазенето на постите, стриктното изпълняване на молитвеното ни правило и превръщането на богослужението в енорията ни в център на седмичния ни живот, ще ни помогнат да победим в борбата за сладката  награда на съкрушеното сърце.

Божията благодат се спуска и ни е готов помощник. И като свети апостол Павел можем да кажем, че всяко добро, което сме направили, е поради Христовото присъствие в нас. Бог не е създал всички ни като роботи, а ни е дал правото да избираме. Да избираме мъдро и тогава вечният живот с Бога ще бъде наш завинаги.

С обич в Христа,
игумен Трифон, м-р „Христос Спасител“, щата Вашингтон, САЩ

Превод: Божин Дончев