Начало / Интереси / Проповеди / Иисус Христос не Е част от коледната история

Иисус Христос не Е част от коледната история

В Името на Отца, и Сина, и Светия Дух, 

Остава ни почти седмица до отбелязването на голямата тайна на християнската вяра – Рождеството на Богочовека Иисус Христос по плът. Често изпитваме обаче едно особено чувство на посегателство върху този празник, чиято дата между другото няма нищо общо и с езичеството (както се носят градските легенди), а всъщност зависи от празника Благовещение, който е 9 месеца по-рано – на 25 март.  

Всяка година се говори за така наречената „Война срещу Рождество“. Често чуваме предизвикателни коментари от хора, които предпочитат да казват „Весели празници“, вместо „Честито Рождество Христово“. Виждаме и необуздано развилнелият се комерсиализъм по това време. Нашата икономика буквално разчита на покупко-продажбите по това време на годината.

Всъщност ставаме свидетели на много коварни похищения върху празника. Казват ни, че същинското „значение на Коледа“ или „Коледния дух“ се базират на това, да бъдем добри към хората, да се занимаваме с благотворителност. Казват ни, че предназначението на Коледа е да събира семействата заедно. И дори ще видим идната неделя, как някои „християнски“ храмове затварят вратите си, за да могат хората да бъдат със семействата си, вместо да възхвалят Господ Иисус Христос.

Нека уточня, че няма нищо лошо в доброторството, благотворителните начинания или семейните събирания. И няма нищо лошо в това тези неща да се правят във връзка с Рождество Христово. Но те не са смисъла на Рождеството. Все пак и атеистите, както и членовете на други религии  вършат всички тези неща. Но това не значи, че тези хора празнуват Рождество. 

Проблемът на днешната култура е всъщност проблем с разказването на историята. И дежурният призив от различни християни се обобщава така: „Да върнем Христос в Рождество Христово“. Аз пък си мисля, че този призив вече победен, вече е предал Рождество на анти-рождественските настроения. Защо ли?

Това е така, защото то предполага идеята, че съществува събитието Коледа, на което липсва Иисус.  И ако върнем Младенеца Иисус обратно в Рождественската сцена, тогава ще имаме нормално Рождество Христово с всичките му неща.

Но това всъщност е много неправилно отношение спрямо истинската история. Ако мислим, че историята е за Коледа и Иисус е само част от нея, то сме сбъркали историята тотално. Ако наистина си мислим така, то идея си нямаме какво всъщност е Рождество Христово.

Иисус Христос не е част от историята за Коледа. Тя е част от историята за Иисус Христос.

Когато християните празнуват Коледа, това което празнуваме е Великият празник на Рождеството на Нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Това е вторият празник в историята на Иисус Христос. Предния сме го отпразнували девет месеца по-рано на 25 март.  Или иначе казано – тогава отбелязахме Благовещение, моментът, когато Бог стана човек, моментът, когато Иисус е заченат безсеменно от Девата, въплътил се от Светия Дух и пресветата Богородица. И в този момент Синът Божий стана човек. И Той растеше в Майчината Си утроба, приемайки плът от Нея, приемайки Своята човешка природа от Нея.

След празника Благовещение, в историята ни идва и този на Рождество Христово.  В неговия момент пък, Богочовекът Христос, Който е раснал девет месеца, е вече човек, е дошъл в света чрез Своето раждане. Онова, което е останало скрито в пречистата утроба на Девицата, сега се ражда и разкрива пред света. Ангели пеят и славословят момента. Пастирите разказват за него. А мъдреците тръгват от изток, за да Го почетат.

Нашият Бог и Спасител е роден в човешката история. И затова четем от Евангелието Неговото родословие в Неделята преди Рождество. Това е свидетелство за Неговия вход в човешката история. Това появяване не става през някаква странична врата, нито пък през задната врата, нито пък през разбитите предни порти, сякаш Е някакъв чужда нам нащественик.  Не, Той идва на този свят чрез рождеството. Както и всички ние сме се появили на този свят, по същия начин.

И след Неговото Рождение, Той става част от човешко семейство, част от нашето човешко семейство, от човешката раса. И Той също е част от народа на Израил. И зарада тази Му идентичност, Е обрязан, като всички еврейчета. Това е друга част от същата история, за която говоря и дру празник, който отбелязваме на 1 януари. После Е заведен в Йерусалимския храм от Майка Си и Йосиф  и като всички първородни рожби Е  представен на Господа. Това също е част от историята Му и друг празник, празнуван на 2 февруари.

Той расте, кръстен Е. Това е друг празник, част от същата история, празнуван на 6 януари. После поучава и лекува. Преобразява се в слава на Таворската планина. Това също е друг празник от сщата история, празнуван на 6 август. После Е разпнат, умира и Е погребан. На третия ден Възкръсва от мъртвите и се ввъзнася на Небесата. После ни изпраща Светият Дух, за да изпълни Църквата. Още празници, от същата история. И ако сме с Него, можем да изживеем всяка една част от живота Му.

Та това е историята на Иисус Христос, Синът Божий, Син Мариин и Спасител на света.

Иисус не е част от Коледната история. Тя е част от историята за Иисус.

Дано сме се убедили, че това е историята, която празнуваме. Че Рождество Христово е една глава от истолията за Иисус.

Това не е глава в историята на американската икономика. Не е глава в културните войни. Не е глава в благотворителните дейности. Не е глава в семейните традиции и заедност. Рождество Христово е глава в историята за Иисус Христос, историята за Царя, Който идва в света да унищожи силата на смъртта завинаги.

За да не живеем като несветски хора, трябва да разберем как работи секуларизма. Неговата цел е не да унищожи нашата вяра. Несъществува война срещу Рождество Христово или срещу Християнството, в смисъла, че то трябва да бъде директно унищожено. Не, всъщност нещата са далеч по-тънко изплетени.

Това, което секуларизма прави е да превърне Рождество в баналност, да направи нашата вяра банална, тривиална. Изобщо не трябва да се премахва християнството. Не, всъщност от нас се иска да направим Иисус Христос „част“ от живота си, където той е само част.  Той е просто герой в една по-голяма история, историята на собствените ни животи, с нашите собствени приоритети и собствени разкази, история, в която ние сме главните герои. 

Затова и секуларният свят е съгласен с виковете „Да върнем Христос в Рождество Христово“, просто защото те значат, че секуларизмът е превзел Коледа. Значи, че Коледа се е превърнала в част от светския разказ за „добрия живот“, в който се наслаждаваме на ваканциите, семейните традиции и растящата икономика. И ако просто ви се прииска да добавите в коледната си история бебето Иисус, направете го.

Но Господ не Е дошъл, за да бъде част от нечий разказ или история. Той Е дошъл на този свят, за да разкрие напълно различна история – Неговата. И всички исторически времена се разкриват като част от Неговата лична история. Родословиет, което прочетохме, всъщност е прологът към въведението на основния Герой, Истинския Герой на историята, Чието идване осмисли всичко.

Въпросът, който трябва да си зададем е не дали Христос е част от нашия живот. Въпросът е, ние част ли сме от Неговата житейска история. Защото това празнуваме, това отбелязваме – истинската история.

Иисус не е част от историята за Коледа. Тя е част от историята за Иисус.

И ние също можем да бъдем част от нея.

На идещия Цар нека бъде слава, чест и поклонение, заедно с Отец и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин.

Автор: свещ. Андрю Деймик

Източник

Превод: Божин Дончев

За Божин Дончев

Виж още

Започнахме църковната година с Рождество Богородично, приключваме я с Успение

Преди няколко години споделих с един православен поклонник, че Богородичният пост, макар и кратък, е ...