Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Едно от широко разпространените изображенияна св.Богородица е Оранта (лат. оrans, огаntis “молещ се, призоваващ” – човек в молитвена поза с вдигнати нагоре ръце). В раннохристиянското изкуство – изображение на молеща се фигура в цял ръст с вдигнати до нивото на лицето ръце с длани, обърнати към зрителя. Добре запазени фрески на „оранта“ има в римските катакомби. През IX-XIII в. такива фигури са изобразявани в монументалната живопис и на икони във България, Византия и Древна Русия.
В православната иконография това е един от основните видове изображения на Пресвета Богородица. На нея Богородица е изобразена най-често без Младенеца, в пълен ръст, с вдигнати нагоре ръце – т.е. в традиционния жест на застъпническа молитва (сравни молитвата на св.пр. Мойсей по време на битките на израелтяните с амаликитците в Изход. 17:8-16).
Подобно на нея е изображението на Пресветата Дева, с изобразен в кръгъл медалион на гърдите Й Христос Емануил. Понякога тези икони са наричани „Знамение“, защото изобразяват въплъщението на Божия Син в човешки образ, основан на най-важното пророчество на пр. Исайя, привеждано многократно в новозаветните текстове:
„Затова Сам Господ ще ви даде личба:
ето, Девицата ще зачене и ще роди Син,
и ще Му нарекат името Емануил.“ (Исайа 7:14)
В православния храм, особено след IX век, Богородица Оранта е изобразявана обикновено в горния ред стенописи на олтарната абсида. В контекста на храмовата иконопис темата за застъпничеството добива и по-широк аспект: с молитвата Си Пресвета Богородица свързва в едно Небесното Царство (представено на горната част на храма) с „долния свят“ под краката Й.
Молещата се Богородица сякаш излиза да срещне Христос, Който слиза чрез Нея на земята, приема чрез Нея човешки образ и освещава човешката плът със Своето Божествено присъствие, превръщайки Божията Майка в храм. Поради това Молещата се Богородица „Оранта“ се възприема като олицетворение както на християнския храм, така и на цялата Новозаветна църква (например, в композицията „Възнесение“).
Образът на Богородица Оранта е пресъздаван най-често в монументалната живопис и в декоративно-приложното изкуство.
Редица руски икони на Божията Майка носят епитета „Знамение“, а чудеса се случват постоянно. Най-големите са исторически описани – помощта при обсадата на Новгород от суздалците: след молитва пред иконата „Знамение“ нападателите внезапно побягнали.
През 1356 г. в църквата, където се намирала иконата възникнал пожар, но в момента, в който започнали молебен пред нея, пожарът утихнал.
След Октомврийската революция през 1917 г. иконата на Божията Майка „Знамение“ попаднала в музей. На 15 август 1991 г., когато иконата на Божията Майка „Знамение“ била предадена от музея на Новгородската епархия, купола на Софийската катедрала бил окръжен от ярка дъга. След това чудесното знамение се извисило в чистото безоблачно небе, където постепенно се разтворило в синевата.
Славата на светата икона на Божията Майка „Знамение“ в велика. Чудесата станали достояние и някои от нейните копия били наречени на мястото, където се е случило чудото. Тези икони на Богородица са „Знамение“ Мирожская, Абалацкая, Царскоселская, Курска-Коренна, Серафимо-Понетаевска и др.
Чудотворната икона на Божията Майка е една от най-почитаемите в Сибир. Иконата носи своето име от с.Абалак,Сибир, в което през 1873 г. е построен манастир. Историята на построяването на манастира е свързана с видението на Св.Богородица в съня на вдовица на име Мария 50 години преди това. Тя видяла иконата на Божията Майка, като от дясната и страна стоял св.Николай Чудотворец, а от лявата И страна св.Мария Египетска. Жената чула глас да предаде за съня си на хората, и да бъде построена църква от дясната страна на полуразрушената Преображенска църква, като от едната страна да направят параклиси на св.Николай, а от другата на св.Мария Египетска. Мария била много притеснителна и срамежлива жена, и не казала от начало на никой. Видението се повторило 4 пъти, като на 4-я път знамението било много знаменателно. Тя отивала към съседното градче, когато попаднала в мъгла. Пред нея се появил облачен стълб, на който се появил образа на Божията Майка Знамение и образа на св.Мария Египетска, а св. Николай – като жив човек стоял на земята и с настоятелен глас казал:“Защо бавиш и не предаваш видяното на хората? Ако още се забавиш ще се парализираш, ако го разкажеш, но не те послушат ще загубят те, а не ти!“. Вдовицата разказала за случилото се, всички и повярвали, и започнали да събират средства за построяването на новите храмове.
С Божията промисъл била нарисувана и иконата за храма. Болен селянин на име Ефимий, който от много години бил парализиран дал обет да подари на църквата иконата Знамение на Божията Майка. Той получил благословията на епископа, и поръчал иконата на иконописеца монах Матвей от близкия Тоболевски манастир.
През времето, в което се изографисвала иконата Ефимий се молел много, а неговото здравословно състояние ставало все по-добро. Той лично отишъл да вземе готовата икона и я предал на църквата. Архиепископът, радостен и удивен от станалото чудо осветил иконата и направил молебен, след което я предал на селянина, за да бъде занесена в село Абалак.
Абалацката икона на Божията Майка станала известна не само в Сибир, но и в съседните губернии. За поклонение пред нея идвали отдалече и пред нея се извършвали велики чудеса. От иконата на Божията Майка се направили много копия. Най-известното и копие е Семипалатинската икона на Божията Майка, който се намирал в Знаменския събор до 1919 г. Тогава той бил взривен и иконата изчезва.
Чудотворната икона Абалацкая по време на гражданската война попаднала в Китай. През 1923 г. Абалацката икона на Божията Майка била в Шанхай, а през 1949 г. след идването на комунистите на власт заминала за Австралия. Сега иконата се намира в православния храм на австралийското градче Кабрамат /близо до Сидни/.
Източник: http://svetlinaiikoni.blogspot.bg/
http://tsargrad.tv/
