Начало / Ден на приятелството / Притча за приятелството

Притча за приятелството

Пишеш, че през тази година Великденските ти празници са били помрачени. Какво се е случило? Твоят най-близък приятел получил високо назначение. Отначало си се зарадвал на това. Но само след няколко седмици той започнал да страни от теб. Не отговаря на писмата ти, разговаря с теб студено и кратко, оставя те да чакаш дълго пред канцеларията му, а зад гърба ти се изказва презрително за теб. Не можеш да го познаеш. Къде остана онзи мил човек? Арабите биха казали: погълнал го е столът му. 
 
Ако искаш, прочети му това, което ще ти напиша. 
 
Имало в Арабия двама приятели. Всяка вечер те седели край огъня на трикраки столчета и разговаряли. Случило се обаче, че единият от тях станал шейх. Преселил се в каменен палат и седнал на висок седефен престол. Много народ идвал да се поклони на новия владетел. Изпълнен с радост, дошъл да го поздрави и старият му приятел. Но горделивият шейх не пожелал да го пусне веднага при себе си, а го оставил да чака пред портите много дни. Накрая наредил да го доведат. Скромният му приятел влязъл, а шейхът още повече се изпъчил на седефения престол. Приятелят му веднага разбрал всичко и нарочно започнал да се оглежда наоколо, сякаш не го виждал. Шейхът се ядосал и сърдито попитал какво търси. – Теб търся, човече, къде си ти? – отговорил приятелят му. И тъжно добавил: – Докато седеше на малкото столче, столът не се виждаше от човека, а сега ето – човекът не се вижда от стола.
 
Източник: Мисионерски писма на св. Николай Велимирович
Снимка: www.creativefan.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Блажената Олга от Аляска и нейният съпруг, о. Николай

Миналия път разказахме за блажената Олга, благодарение на която Бог се прославил из земите на ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *