Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Пак реших да драсна някой друг ред…ей така – да не забравям подредбата на клавиатурата. Много събития, които се случиха през тези седмици ме накараха да го направя, както и чудесните писания на отец Валери от Русе.
Не мога да не го похваля в сърцето си, пък и в писмен вид този мой събрат и приятел. Ето, че идва краят на постите, макар и още да не сме стигнали и до средата им. Да кажем, че това е породено от личното ми нетърпение да се зарадвам на тази случка, която се повтаря всяка година на този благословен Рожден Ден. Ама, докато стигнем до събитието, пак преминаваме през познатите теми – за смисъла на постите, за това какво точно празнуваме и какъв е целият смисъл на всичко.
През изминалите седмици и дни се случиха тъжни събития за мен – почина един прекрасен млад духовник в лицето на отец Даниил, който мисля, че не доживя до 40 години. Сега се случи, че отмина във вечността и друг мой приятел – прекрасен певец, добър човек, който търсеше надеждата и любовта. Той е Иван, който всички от Богословския факултет познаваме. Не успя да доживее и до трийсет години дори. Отминавайки от този свят, той намери своя смисъл, своята надежда и своята любов именно в Този, Който очакваме отново да се роди. Въпреки че ми е мъчно за тях двамата, няма да се оставя на тъгата, защото смисълът на живота е именно да се намериш във вечността на Божието Царство, а и само мъртвите погребват своите мъртъвци. В Христос всички сме живи, а и как да ми е тъжно за тези, които са на по-добро място от нас, които тепърва трябва да си „заслужим“ спасението, а знаем, че то така или иначе е по милост Божия, а не по заслуги.
Поне да се постараем както трябва ако не друго. Отминаха двама познати за мен млади хора в кратък промеждутък от време. Отминаха и други, които ми бяха приятели. Сигурно и други ще се случат в годините да се преселят там, където „няма ни болка ни печал, нито въздишка“, както е написано в дебелите книги. Накрая (за мен) и аз ще си отида. Това нито е страшно, нито е жалко. Чудя се каква надежда щяхме да имаме, ако не се беше случило това събитие, което очакваме след двайсетина дни? Това е денят, в който отново ще се роди Спасителят на всички човеци – на тези, които вярват в Него, както и за тези, които са по-скептично настроени. Невярващите нямат утеха за нищо. Те са щастливи на временни блага и кратки и плитки по съдържание радости. Ето за тях ми е мъчно – мъчно ми е, защото не могат да видят Истината, Която ще се роди отново съвсем скоро. Тези същите невярващи си сложиха какви ли не символи – червени петолъчки, които да им „осветяват“ „вечния и неразрушим“ път на комунизма, електрически звездички от Китай, които да са дори колкото целия китайски народ, пак няма да осветят нищо повече от тъмната нощ на безнадежността, в която живеят.
Дори така се случва, че изгарят бързо. Все заместители да търсиш и намираш в тоя живот. Лошо нещо е неосъзнатата безнадеждност, а най-лошото е, че прогонихме Рожденика от Собствения Му Рожден Ден. Може ли някой да ми каже какво означава Коледа? Не говорим за етимологията на думата дори…поне за смисъла някой знае ли? Да празнуваш нещо, което не разбираш и не знаеш е повече от странно! Аз празнувам рождеството на Родения по плът наш Господ и Спасител Иисус Христос! Знам Кого и защо Го чествам и в това отношение съм с едни гърди напред от другите, които празнуват заради празника и умрялото свинско на трапезата.
Нищо против свинското – обичам го много, но не е нужно да е празник за да го ям и то като невидял, защото именно така се яде на този ден..поне да бяха постили, та да знаят защо плюскат така. Ще съм щастлив ако видя, че един по един хората започват да празнуват отново Рождество Христово, а не 25 Декември, защото е Коледа. Не гонете Рожденика от празника Му, защото един ден може и ние да не се окажем на Неговата вечна трапеза.
Благодарение на Този, Който се роди по плът, имам надежда за тези, които отминаха във вечността. Ако Той не се беше родил, нямаше и как да възкръсне, „…а щом няма възкресение на мъртви, то и Христос не е възкръснал; ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра“ (1 Кор. 15:13,14). Бог да ги прости и двамата ми приятели!
Автор: Свещеник Стефан Паликаров
