Начало / Uncategorized / Навярно вие искате да узнаете кои са тези отци?

Навярно вие искате да узнаете кои са тези отци?

„Елате, чада, чуйте ме (Псал. 33,12), елате всич­ки, които се страхувате от Бога, и ще ви раз­кажа (Псал. 65, 16), за да узнае и другото поколение, синовете, които ще се родят  (Псал. 77,   В), и създаващият се народ да възхвали Господа (Псал. 101, 19)…
Мнозина смятат, че нашият век е отстъпил в известно отношение на древността, че миналите времена са блестели с чудеса и са били украсени с живота на мъже, които, ако и да са били с тела, са живели почти безтелесно… Господ си е запазил и в нашите времена твърде много мъже, които, без да превиват коляно (3 Царст. 19, 18) пред никого от хората, са блестели със светлината на своя живот за слава на небесния ни Баща, като са станали светила на света, имащи словото на живота (Фил. 2, 15-16). 

По същия начин блажени отци и учители са просветили в тези последни времена българската земя, като са блеснали с учението и чудесата си и са се явили силни пред Бога с живота и словото си.

 Навярно вие искате да узнаете кои са тези отци? – Методий, който украсил Панонската епархия, като станал ар­хиепископ на Моравия, и Кирил, който бил велик в езическата философия, а още по-велик в християнската и познавал природата на действително съществуващите неща, а още повече Единния съществуващ, от Когото всичко е получило съществу­ването си от невидимото (Евр. 11,3). Поради чистотата на живота си те приели Бога в себе си и поради приемането на страха в сърцето си се стараели да създадат спасителен дух (Исаия 26, 18) и станали силни в учителното слово, което се преподавало на гръцки език. Силата на такава мъдрост привлякла мнозина.“

С тези думи започва Пространното житие на св. Климент Охридски, написано от Охридския епископ Теофилакт. Но, кой е св. Климент Охридски?

Св. Климент е старобългарски писател, книжовник, учител и архиепископ. Той е главният измежду учениците на светите братя Кирил и Методий, достоен техен последовател, продължил делото им. Св. Климент е образец за учител и духовен пастир, който е подготвил многобройни ученици и е оставил дълбока следа в българската история. За живота му не се знае достатъчно, най-достоверна информация се съдържа в неговото Пространно житие, написано на гръцки език през ХІ в. от Теофилакт Български, но и в него няма данни за рождението и детството на св. Климент. Тъй като в житието му се казва, че е съпътствал св. Методий от най-ранна младост, “както никой друг, той знаел живота му, тъй като от младежки и юношески години го придружавал и видял с очите си всичките дела на своя учител” (Милев 1966: 131), се предполага, че св. Климент е бил ученик на светите братя още от Византия, от предморавския период, когато те създават славянската азбука и подготвят първите славянски преводи. Може би още тогава той е приел и името Климент, в чест на светеца, чиито мощи братята откриват в Херсон по време на хазарската мисия.

В житието от Димитър Хоматиан е казано съвсем конкретно, че той е българин: “произхождал от европейските мизи, които народът знае и като българи” (Милев 1966: 175). Знае се, че първоучителите се отправят за своята моравска мисия, придружени от ученици, подготвени да проповядват сред славяни. Сред тези ученици е бил и св. Климент. Той е придружавал своите учители по време на моравската мисия, в Панония при княз Коцел, във Венеция при спора с триезичниците и в Рим, където папа Адриан ІІ освещава славянските книги и ръкополага някои от учениците за свещеници и дякони. Приема се, че св. Климент е бил ръкоположен за свещеник в Рим през 868 г.

След смъртта на св. Кирил той придружава Методий, докато той е начело на Сремската архиепископия, през всичките перипетии на първоучителя и неговите борби с Вихинг и немското духовенство. След смъртта на св. Методий на 6 април 885 г. св. Климент е бил затворен заедно с други Методиеви ученици, а после е прогонен от Моравия и се отправя за България заедно с Наум и Ангеларий. Те се спускат по Дунава със сал и пристигат в Белград, където са приети от боритаркана. След като се възстановяват, те пристигат в столицата Плиска, вероятно през пролетта на 886 г. Там са тържествено приети с големи почести и веднага се залавят с книжовна, литургична и просветителска дейност. По-късно Климент е изпратен в югозападните предели на България, в областта Кутмичевица, като мисионер и учител. В Пространното житие се съобщава, че “имал във всяка енория избрани измежду другите и те никак не били малко, защото се наброявали до 3500” (Милев 1966: 127). След възкачването на Симеон на престола през 893 г. св. Климент е ръкоположен за епископ след около седем години учителска дейност. От житието на св. Наум научавамe, че той заема учителското място на св. Климент и след седем години учителска дейност се оттегля в построения от него манастир край Охридското езеро, където умира след десет години, на 23 декември 910 г. Следователно св. Климент е бил епископ в продължение на около 23 години. Този период сигурно е бил и най-плодотворен за книжовната и писателската му дейност, макар че вероятно той е започнал да твори още от времето, когато е съпътствал своите учители в моравската им мисия. Климент завършва живота си в дълбока старост през 916 г., като за дата на успението му се отбелязва 27 юли, денят на св. Пантелеймон. Бил погребан в основания от него манастир в Охрид, в гроб, който сам си приготвил. Този гроб, както и манастирът, са открити при археологически разкопки в Охрид през ХІХ в. През ХV в. мощите му били пренесени в църквата „Св. Богородица Перивлепта“ в Охрид, която сега се нарича Св. Климент. През ХVІІ или ХVІІІ в. главата му е пренесена в манастира „Св. Йоан Продром“ край град Верия в Гърция. През ХХ в. в храма „Св. Седмочисленици“ в София е пренесена част от неговите мощи (вж. Станчев, Попов 1988: 46; Велинова 1995: 101–102.). В пространното му житие от Теофилакт Охридски се разказва за чудодейните изцеления, които ставали на гроба на светеца.

Източник: Пространно житие на св. Климент Охридски

http://www.eslavsanct.net/

За Николина Александрова

Виж още

Кратки сведения за Мелнишка епархия до присъединяването на част от нея към Неврокопска епархия през 1919 година

След издаването на султанския ферман през 1870 г. за учредяване на Българска екзархия в гр. ...