Начало / Uncategorized / Аз съм добрият пастир и душата Си полагам за овците

Аз съм добрият пастир и душата Си полагам за овците

Благослови, отче!

Не е възможно някой друг да представи добродетелите и похвалните дела на днешния велик пастир свети Иоан Златоуст, ако не бъде втори Златоуст, защото добродетелите му превъзхождат човешката сила. За това и аз не започвам днес пред вас да му плета красиви похвали, а само подтиквам и други пастири да последват живота му. Както казва и апостол Павел: „Гледайте техния живот и последвайте вярата им“ (ср. Евр. 13:7). А днешният Златоуст казва: „Който иска да похвали праведник, трябва сам да живее, като него“. Защото един пастир трябва да се грижи не само за свещения чин, но и за светските владетели, които управляват миряните, както виждаме днес в светата Църква, че има не само свещеници, но и много миряни.

И понеже желая да доставя полза и на свещениците, и на миряните, сега ви моля да послушате с търпение това, което ще ви разкажа накратко за добродетелите на днешния пастир свети Иоан Златоуст и на други праведници, за да видите блажения им живот.

И който обича Бога и душата си, нека се потруди да живее, като тях и да гледа да угоди на Бога, а не на хората, защото на хората никой не може да угоди.

Както и днешният свети Иоан. Той бил чуден църковен оратор, добър пастир на Христовото стадо и свят мъж, но пак не могъл да угоди на хората, нито могъл да избегне човешките хули. Защото никой човек не е претърпял толкова завист и хули, колкото претърпял свети Иоан Златоуст от неразумни човеци. Страданията и търпението му не могат лесно да се опишат и разкажат, но и той търпял мъжествено сякаш му нямало нищо. Радвал се на хулите, като на голяма слава, приемал обидите, като благословение, а гонението считал за голяма радост и казвал, като Павел: „Радвам се на мъките си и се веселя в бедите и гоненията си заради Христа” (ср. 2 Кор. 12:10). Който иска да се запознае по-подробно със страданията му, нека прочете житието му. Защото аз за по-голяма полза на днешните слушатели оставям житието му и насочвам думите си, към вас и ви казвам да помислите за следното:

щом като такива праведни човеци са прекарали живота си в притеснения и скърби, каква надежда за спасение ще имаме ние, които живеем толкова мързеливо и нашироко? Да не се отказваме от скърбите, а да търпим, както е търпял и днешният Златоуст. Иисус, син Сирахов, казва: „Решиш ли да служиш на Бога, първо приготви душата си за беди и търпение“ (ср. Сир. 2:1). Така казва и апостол Павел: „Които живеят праведно по християнски, ще бъдат гонени, защото лукави човеци ще напредват в злото“ (ср. 2 Тим. 3:12, 13). За това всички праведници са претърпели много скърби и беди от лукави хора и в древността, и сега.

В древността праведен бил цар Давид, но помислете колко беди претърпял от Саул и колко време живял без дом, без подслон, а бягал по горите и пещерите, като птица и враговете му всеки ден го хулели. Праведен бил пророк Даниил, но го хвърлили на лъвовете и казали на цар Дарий: „Хайде да го убием, защото той строши Ваала и наруши древния ни обичай“. Иеремия хвърлиха в нужника. Исаия разрязаха с дървена пила. Захария заклаха в храма. Иоан Кръстител посякоха. Първомъченик Стефан убиха с камъни. Иисуса Христа приковаха на кръст. Апостолите биха и разпръснаха. Така и светите мъченици претърпяха много беди и скърби от лоши и лукави хора, както предрече Христос: Ако Мене гониха, и вас ще гонят (Иоан. 15:20). И така, както грешниците често получават наказание от Бога за злините си, така и праведниците често претърпяват много беди от лукави хора. А понякога и от Бога, като Иов, за да ги изпита Бог дали са истински Негови ученици. Както орелът поставя своите орлета срещу слънцето и ако могат да гледат към слънцето, по това разбира, че са от неговите яйца, така и Бог изпитва праведниците с беди, за да ги пробва дали са истински и после им дарява много блага, като на Иов и им подарява вечен живот.

За това и ние трябва да търпим всички беди и скърби, ако искаме да получим Небесното царство. Защото пътят, който води към Небесното царство, е много тесен и скръбен, и който върви по него, трябва да търпи скърби, за да влезе в покоя. Както казва пророк Давид: Преминахме през огън и вода и Ти ни изведе на свобода (слав.: покой) (Пс. 65:12). А който завижда и гони, да не се радва много. Защото, когато една разярена пчела ужили някого, не уврежда толкова него, колкото себе си. Така и който завижда и гони, уврежда повече на себе си, отколкото онзи, когото гони. На онзи, когото гони, причинява притеснение или рана, а на себе си навлича грях или мъка. И притеснението ще бъде възмездено, когато търпеливите получат Небесното царство, а гонителите ще си запазят вечно безпокойство, когато получат вечната мъка. Бог не само там наказва гонителите и лукавите хора, но много пъти ги наказва и тук, както е написано: Праведникът се спасява от беда, а вместо него пада в нея нечестивецът (Притч. 11:8). Но макар Бог да иска да накаже гонителите ни, ние пак трябва да молим Бога да им прости, както на кръста Христос се молеше и казваше: Отче! Прости им, понеже не знаят, що правят (Лук. 23:34). Църковните пастири са длъжни без никакъв страх да учат християните най-много на това и да изобличават всяка неправда.

Пророк Иезекия, когато бил край река Ховар, видял колесница, в която имало един човешки образ и я теглели четири животни. Първото било, като лъв, второто, като телец, третото, като орел, а четвъртото, като човек (вж. Иез. 1 гл.). Тази колесница била сегашната Христова Църква, човекът в нея е Иисус Христос, а четирите животни са четирите качества на църковните пастири и проповедници. Тоест всеки пастир трябва да бъде великодушен, като лъв, търпелив, като телец, с бързолетящ с ум, като орел и кротък, като човек. Като лъв да плаши еретиците, които увреждат християните с кривото си учение, и да проповядва без страх пред царе и владетели, както правеха и апостолите, защото пастирите са техни приемници и носят Христовото лице, което е силно и страшно, безпристрастно и неподкупно. И щом като са Христово лице, пастирите не бива да се боят от управниците или да се срамуват от хората, дори и от самия цар, а трябва без страх да изобличават човешките грехове. Какъвто бил пророк Илия. Когато цар Ахав му рекъл: „Ти ли си, който развращаваш моите хора?“, той му отговорил без страх: „Царю, не аз развращавам твоите хора, а ти, който си изоставил Бога и се покланяш на Ваала“ (ср. З Царств. 18:17, 18). И когато Иезавел, жената на Ахав, убила Навутей за лозето му, Илия пак отишъл безстрашно при Ахав и му рекъл: Тъй говори Господ: на онова място, дето псета лизаха Навутеевата кръв, там ще лижат и вашата (ср. З Царств. 21:19). Такъв бил след Христа и свети Амвросии Медиолански по отношение на великия цар Теодосий. Защото Теодосий отишъл в Солун и извършил там голяма кръвопролитие, после се върнал в Медиолан и когато искал да влезе в храма, Амвросии се изправил пред църковната врата и не го пуснал да влезе, а му рекъл без страх: „Царю, с какви очи ще погледнеш Божията църква, с какви крака ще стъпиш на това свято място и с какви ръце ще се помолиш на Бога, като от тях още тече кръв? Върви си, царю, не бива да влизаш вътре“. И не го пуснал, докато не се покаял. Ето какви са били пастирите на тогавашното време. А какви са сегашните – не знаем. Нека те самите да се попитат. Такъв силен лъв бил и днешният свети Иоан Златоуст по отношение на неправдата.

Защото когато царица Евдоксия взела лозето на една вдовица, много пъти и ́ казвал: „Царице, прояви милост и върни лозето на вдовицата“. И след като не го послушала, и ́ рекъл безстрашно: „Царице! Върни лозето на жената! Защото и ти ще пострадаш като Иезавел за Навутеевото лозе и псета ще ти лижат кръвта по пътя“.

И след като царицата не послушала и това, тoй и забранил да влиза в църква. Но един войник, за да угоди на царицата, ударил със сабя църковната врата и ръката му веднага се парализирала. Като видял това чудо, той се покаял и паднал в нозете на свети Иоан, който му заповядал да си умие ръката в църковната умивалня, и той веднага оздравял. Ето милост и рядко човеколюбие. Ето кротък пастир. И прощава на грешника, и го обръща към покаяние. О, духовни пастири, вземете пример от днешния пастир и учител и се грижете за стадото си, над което ви постави Светият Дух, за да го пасете. 20 Или четиримата евангелисти. Човекът означава Матей, който разказва за Христовото човешко потекло от Авраам. Лъвът e Марко, който започва с Иоан, ревящ като лъв в пустинята. Телето e Лука, който започна от Аарон и старозаветните жертви, от кръвта на телци и пепелта на юнци. Орелът Иоан, който започва, като високолетящ орел от високото Божество: В началото бе Словото. 279 Наставлявайте, изобличавайте, забранявайте, умолявайте и винаги поучавайте, както ви повеляват светите апостоли (вж. 2 Тим. 4:2). А вие, братя християни, се пазете от греха и бягайте от него. Слушайте пастирите си и се покорявайте на учението им, както ви заповядва апостол Павел (вж. Евр. 13:17), защото те се молят на Бога за вас. Слушайте ги добре, та да се молят с радост, а не да въздишат за вас, защото това не е полезно за вас. За това и аз най-накрая коленича пред днешния свети Иоан, моля му се със сълзи и казвам: Свети Иоане Златоусте, добри пастирю! Моли се на Бога за нас да прости греховете ни и се грижи отгоре за нас, твоето стадо, сега и винаги, и във вечните векове, амин.

Софроний епископ Врачански

За Николина Александрова

Виж още

Доц. Павел Павлов: Ганчо Велев бе църковен историк от голяма величина

На 23 септември се изпълват 100 години от рождението на видния бъгарски богослов и преподавател ...