Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Драги … !
Желая ви мир, Божия мир, който надвишава всеки ум (вж. Фил. 4:7) и който съединява човека с Бога. А за да осени този мир човека, той трябва сам да се потруди за придобиване мирно състояние на душата, търпейки недостатъците на другите, прощавайки на всички за всички обиди.
„Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов“ (Гал. 6:2), а който изпълни закона Христов ще бъде осенен и с мира Христов, който надвишава всяко човешко разбиране. Този мир прави човека безчувствен за земните скърби и страдания, угасява у него всякакъв интерес към този свят, тегли човека нагоре, ражда в сърцето му любов към всички — любов, която покрива всички недостатъци на ближния, не ги забелязва, кара човека да жалее повече за другия, отколкото себе си. Към този мир са призвани всички вярващи в Христа и най-вече монашествуващите.
Ако пък нямаме нищо такова, тогава нека поне да плачем пред Бога, затуй, че сме бедни, немощни, без нищо добро, и да престанем да осъждаме и да укоряваме един другиго, бидейки самите негодни, намирайки се в опасност да бъдем отхвърлени от Господа. „Лекувахме Вавилон, ала не оздравя“ (Иер. 51:9). Дълго ли ще ни търпи още Господ? С любовта Божия е свързана и правдата Божия, според която Адам е бил изгонен от рая, допуснат е бил потопът, изпепелени са били Содом и Гомора и е бил разпънат за нашите грехове Господ Иисус Христос.
Нека се смиряваме един пред другиго и пред Господа, да оплакваме своите неизцелени язви и според силите си да се самопринуждаваме да любим един другиго. Тогава заради нашето смирение и за търпението на другите и нас ще изтърпи Господ според закона: „с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“ (Мат. 7:2). А пък ако ние се отдаваме на страстите си без борба, какво друго ни очаква, ако не отхвърляне? Царството Божие е царство на мира, на любовта, на радостта, на кротостта и пр., а с противоположните качества ние няма да бъдем допуснати в него. Трябва да пречупваме себе си, да оплакваме загниването на душата си и да умоляваме като прокажения Господ да ни очисти и да ни изцери. Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отворят вратите на покаянието, плача и умилението (Мат. 7:7), а от тях ще се родят мирът и спасението. Така и да бъде, да бъде!
М. В. и сестри! Вие мислите, че съм изменил отношението си към вас, че аз имам някакви тайни от вас и прочее — всичко това са празни неща, вражески внушения. Не слушайте никого, живейте както знаете, а ако нещо ви смущава или съблазнява — просто попитайте и не оставяйте място за врага…
Игумен Никон (Воробьов)
Писма до духовните чеда
Източник: http://petkohinov.com/
снимка: http://www.pemptousia.gr/
