През месец октомври тази година се навършват 68 години от кончината на приснопаметния Неврокопски митрополит Борис.
Да се пише и говори за такъв човек е трудно, защото думите са безсилни да опишат такава личност. В Светото Евангелие е казано: “И тъй, по плодовете им ще ги познаете.” (Мат.7:20). А слушайки и четейки за неговите се убеждавам, че делата наистина говорят. Приносът му за развитие на образованието е голям и за това искам да си припомним, част от неговите слова на прага на новата учебна година.
Той помогнал да се открие за втори път Неврокопската гимназия, която останала затворена по решение на тогавашната власт. С негова помощ завършват образованието си много бедни ученици. Ето какво пише митрополит Борис в една от книгите си: „В нашите училища има несъмнено големи недъзи, щом от тях излизат много недъгави младежи. В нашите училища без друго има много язви, щом от тях излизат много наранени съвести. В нашите училища се разлива сигурно много отрова, щом от тях изли- зат много отровени души. В на- шите училища има непременно и много тъмнина, щом от тях излизат немалко помрачени умове.“ Дядо Борис пише още: „Щом човек се откъсне от Бога и от всичко възвишено и светло, той полита от висините стремглаво надолу към бездната на раз- рушението и смъртта и загива, ако не се върне обратно към Пър- воизточника на живота, към Бога“.
Думи, изречени преди повече от 60 години, но нека се замис- лим какво е положението днес. Следейки новините в медийното пространство виждаме, че същите проблеми и сега ги има. Колко агресия, насилие и престъпност… Кой е виновен за това? Къде се коренят причините за тези проблеми? Трябва да си дадем сметка, че отговорност носим всички ние. Цялото ни общество. Децата са най-малко виновни. Но какво пра- вим ние, възрастните, техните родители, възпитатели и ментори? Преди броени дни започна новата учебна година. Вече е изготвена нова учебна програма. Учениците влязоха в класните стаи. Отново ще има матури и изпити. Но нека бъдем внимателни. Да не допускаме чрез разни текстове, вмъкнати в задачите от матурите, и по всевъзможни други хитри начини, да ни запознават с йогата. Да не допускаме различни окултни практики като паневритмия в детските градини, под предтекст колко са полезни за физиката на децата. Да бъдем будни по отношение на децата, как се развиват и възпитават, защото нали винаги казваме: „Те са нашето бъдеще“. Мисля си, че мнозинството от българското население иска промяна. Може да не го осъзнаваме, но ние заедно можем да я постигнем. Иска ми се като заключение да споделя и част от книгата на митрополит Борис „Кризата в нашето училище: „Българският народ е християнски и затова никой няма право да му дава езическо училище. Българският народ се е крепил, живял е и се е опазил в продължение на веко- вете само чрез вярата в Бога и себе си и затова никой не може безнаказано да учи неговите рожби на безверие и безбожие и да приготвя по тоя начин неговата гибел. Българското училище трябва да се обнови и спаси, за да се обнови и спаси българската младеж. А да се спаси българската младеж, това значи да се осигури и спаси бъдещето на българския народ. Това трябва да стане по-скоро. Това велико дело трябва да се подеме незабавно и се извърши с общи усилия от всички ония, които милеят за българската младеж и треперят над съдбините на българското племе.“Просто трябва да обединим усилия и средства. Разбира се с Божия помощ и по молитвеното застъпичество на покойния Дядо Борис.
Автор: Петър Петров, в-к „Кандилце“