Начало / история / На 8 ноември се навършват 68 години от убийството на Неврокопския митрополит Борис

На 8 ноември се навършват 68 години от убийството на Неврокопския митрополит Борис

На 8 ноември се навършват 68 години от зверското убийство на Неврокопския митрополит Борис. Убит е от низвергнат свещеник след освещаването на нова църква. Според някои убиецът  – Илия Стаменов е агент на БКП.

Неврокопският митрополит Борис е оставил дълбока следа в живота и паметта както на християните и свещениците от Неврокопска епархия, така и в живота на св. Българска църква въобще. Митрополит Борис за кратко време прави така, че църковният живот в югозападната българска епархия да процъфти. След освобождението на Вардарска и Егейска Македония са присъединени нови три духовни околии ­ Зърневската, Царевоселската и Беровската. Освен това към Светиврачката духовна околия е причислена Демирхисарската административна околия, а към Петричката ­ Струмишката.

На 22 ноември 1948 г. „Църковен вестник“ излиза в траурен вид. Починал е Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Борис. Още на първите страници на вестника са поместени надгробните слова, произнесени след опелото на о бозе почившия Неврокопски митрополит. Няколко месеца по-рано екзарх Стефан е подал оставка и наместник­председател на Св. Синод е Доростоло-Червенският митрополит Михаил. За митрополит Борис той казва: „Голяма и неизразима скръб притиска сърцата ни. Църква и народ горчиво оплакват тежка и невъзвратима загуба. Пред нас лежи бездиханен нашият възлюбен събрат и духовен отец и архипастир ­ Високопреосвещеният Неврокопски Митрополит Борис. Неочаквано той стана жертва на нечувано в живота на Църквата ни злодейско покушение. Навръх Димитровден ­ рожденият ден на самия покойник ­ подир извършване на Св. Божествена литургия, след приобщаване със Св. Христови Тайни и след възторжена архипастирска поука към стеклите се в Божия храм богомолци Високопреосвещеният Борис бе убит в с. Коларово, Петричко, от един недостоен и низвергнат от духовен сан свещеник… Да оплачем нашата раздяла със скъпия ни и непрежалим събрат и архипастир. Но и колкото да скърбим за него и да го оплакваме, нека не забравяме, че той не се нуждае от нашите сълзи. Не! Той се нуждае и иска от нас да се окажем верни към ръководните начала на неговото архипастирско служение за преуспяване на Светата ни Църква и на нашия народ…“ (ЦВ, бр. 37-38, С., 22. XI. 1948 г.). Накрая словото завършва с: „Вечная ти памет, достоблажене и приснопаметне, брате наш! Бог да те прости!

В същия брой на „Църковен вестник“ е поместена и самата новина за неговото погребение. Хиляди поклонници се стичат да отдадат последна почит на новопреставилия се пред Бога архиерей и верен Христов следовник. Най-напред християните от село Коларово, Петричко, именно там, където е и извършено покушението, засвидетелствали, както пише във вестника, по „рядък начин„. Покрусата била потресаваща. Но, за да усетим наистина какво е било чувството на онези христоименни хора там, тогава, на Димитровден (8 ноември) 1948 г., ви предлагам само част от тази трагична новина: „Цели два дни те не се отделяха от селската църква, дето лежаха тленните останки на скъпия покойник, който бе посетил селото им, за да им даде своето благословение и последен отечески завет. Изплели бяха венци и гирлянди от пъстри есенни цветя и бяха с тях обкръжили пронизаното от зловещите куршуми тяло, сякаш бяха изплели смъртен ковчег от живи цветя…

След престояване в самото село тленните останки на Неврокопския митрополит поемат за гр. Петрич, където са положени в църквата „Св. Богородица“. В същата църква Пловдивският митрополит Кирил извършва заупокойната св. Литургия. „Трогателна бе раздялата на петричките християни със своя владика. Макар от ранна утрин да се тълпяха в църква, за да целунат ръка на покойника и да отронят молитвена въздишка пред смъртния му одър, те отново скланяха глави пред големия йерарх, та пак да целунат ръка, сега вече наистина за последен път. Сподавен плач заливаше църквата. До градския площад бе образувано траурно шествие ­ ковчегът бе носен на ръце… И тук раздялата бе трогателна. Шествието пое своя път. След половин час то се спря на площада в гр. Св. Врач, дето се бе събрал хиляден народ„. След Св. Врач тленните останки на неврокопския владика заминават за гр. Горна Джумая. „И тук сълзи, глух плач, сподавени стонове на мъка, която терзае сърцето. Протосингелът на Неврокопска епархия архимандрит Антоний през сълзи произнесе прочувствено слово, с което изяви голямата печал на клира и на народа„. На следващия ден Пловдивският митрополит Кирил, в съслужение със свещеници, извършва опелото на Неврокопския митрополит Борис. „С ниско сведени глави, със сърца натежали от претежка печал, всички се упътиха към пресния гроб в преддверието на църквата. Архиерей, свещеници и миряни носеха ковчега: не бе ли това символ, че цялата Църква е единна в обичта си към любимия владика?“ (ЦВ, бр. 37-38, 1948 г.)

Така архиерей, свещеници, монаси, миряни, цялата Църква се прощава с непрежалимия архиерей. Вече 128 години от неговото рождение и 68 години от неговата смърт, но трудът му ражда плодове. Неговото дело не е забравено и неговите трудове на Божията нива са продължени от достойни приемници.

Запознахме се, макар и накратко, с живота на обичания от хиляди християни Неврокопски митрополит Борис. На всеки човек името му е записано в историята. Под името на митрополит Борис пише: „Изповедник„. Да! Изповедник, защото твърдо отстоява каноните на Православната църква и не пожелава да върне в сан низвергнатия свещеник ­ който, за жалост, се превръща във втори Юда и не само предава на убийство, но сам убива своя духовен баща, своя наставник, своя архиерей.

За Ангел Карадаков

Виж още

article_29337

Вселенският патриарх Вартоломей изпрати послание по повод земетресението на о. Кос

Своята солидарност и молитвена подкрепа е изразил Вселенският патриарх Вартоломей към жителите на о. Кос, ...