Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Хелоуин си остава труден проблем, пред който се изправят православните християни. Отношението към него се обуславя от двата „потока“ на християнската мисъл: или да не участваме в забавленията на този свят, особено в тези с езически или анти-християнски корени, или да участваме до някаква степен, в зависимост от обстоятелствата, тъй като християните са солта на света.
Например архиепископът на Сан Франциско от РПЗЦ Кирил (Дмитриев), в една своя подробна статия подчертава езическите, келтски корени и практики на Хелоуин и съветва миряните да се въздържат от участие в празника. Други православни мнения по празника варират пък от съвети за внимание в участието (напр. да се избягват езическите свръхестествени елементи и „страшните“ костюми), та до виждането, че в съвременна Америка, това е просто светски празник, изпразнен от всякакъв смисъл, освен от този, човек да се забавлява (или поредният повод родителите и купонджиите да си похарчат парите). *
Хелоуинските практики дошли в Америка с първите британски колонизатори, но вълната от ирландски имигранти през 19 век засилило влиянието на този празник. Папа Григорий IV постановил на 1 ноември да се празнува денят на Вси свети, в опит да християнизира езическите практики, започващи от предната вечер с ритуала Самхайн – обичай, с който келтите се опитвали да омиротворят духовете, които можели да влязат в нашия свят през тази нощ. За разлика от успешното християнизиране на езически празници като Sol Invictus (Денят на Непобедимото слънце на 25 декември) и други, тук опитът на папа Григорий не успял. В келтските райно често езически и християнски обичаи се преплитали. С течение на годините, днес пред съвременния човек се разкрива гледката на победените християнски празници от езическия и светски дух на епохата. Ето няколко примера как тази еволюция се е случила:
“Номер или почерпка“:
Езичество: Оставянето на храна или напитки пред вратите на древните било начин за омиротворяването на разгневените духове, скитащи през нощта, или почерпка, за да се избегне напакостяването;
Християнство: Т. нар. „Кексчета за душа“ са средновековна английска традиция продължила до средата на 20 век, която се изразявала в раздаването на кексчета на бедните деца, дошли да просят в навечерието на Вси светии, с условието да казват молитва за упокой на починалите в семейството;
Днес: Децата обикалят от врата на врата домове, офиси или понякога партита, за да получат сладкиши и други бонбони.
“Издълбани тикви“
Езичектво: Страховити лица, издълбани в тиква със свещ вътре, се използвали да плашат злите духове, обикалящи нощта;
Християнство: Суеверни християни на Запад ги използвали като фенери, с които да направляват пътя на душите на мъртвите, събудили се през нощта на Хелоуин;
Днес: Тиквата е основният символ на Хелоуин и е абсолютно изпразнен от всякакво религиозно съдържание.
Костюми и маски:
Езичество: Обличането като отмъстителни духове, за да се плашат истинските духове или просто да се изпросват почерпки е възникнало през 16 век на Британските острови.
Християнство: През Средновековието в Западна Европа, в енориите, където нямали мощи на светци, се обличали като такива. Оттам произлизат и „макабра“** празненствата като начин за помнене на смъртта.
Днес: Костюми от всякакъв тип (скелети, супергерои, феи и др.) се обличат от децата, които нямат ни най-малка представа, какво представляват тези костюми.
Съвременното отбелязване на Хелуин е колкото повод за възрастните да си спретнат парти с костюми, толкова и за децата, които днес са зодоволени целогодишно със сладки неща, така че Хелуин не е със същото значение, както преди десетилетия. Но докато неморални и демонични неща не присъстват в детските игри, то се намират в изобилие на партитата за възрастни и техните костюми.
В България този празник доскоро беше непознат. В последните години медийният поток и влиянието, оказвано от Западната култура, повишиха популярността на Хелоуин. Разбирам, че в последните години все повече училища организират отбелязването му с разни програми и маскаради. И ако вашето дете иска да присъства, за да не се „цепи от колектива“, ето няколко съвета, които бяха в оригинала на английски, но не се вписваха в контекста на българската действителност, в който Хелоуин засега остава непопулярен празник: всяко православно семейство може да избере как да подходи към Хелоуин: Дали да облече децата си в неутрални костюми или като светци, дали издълбаната тиква ще е весела и ще ни напомня на Христовата светлина или ще е грозен езически символ? И все пак, който може, нека обясни на децата защо не е хубаво да присъстваме на тези „празненства“.
* С нарастването на популярността на Хелоуин в България сред децата, това се случва и сред младежите на възраст 18 – 30 години. Това може да се заключи от безбройните купони за Хелоуин в клубовете и дискотеките, често добре посетени от маскирани младежи, домашни купони – т.е. това е американският начин на празнуване сред младежите. – бел. прев.
** Макабра е качество на определени художествени и литературни творби, характеризиращи се с мрачна и злокобна атмосфера. В тези творби е поставен акцент върху детайлите и символите на смъртта.
Превод: Божин Дончев
Източник: http://orthodoxinsight.com/
