Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
„О, неразумни… Докога?“
Стана някак характерно да си присвояваме чужди празници. На 14-ти февруари вместо да празнуваме паметта на този, който ни е дал възможност да пишем и четем на роден език, ние отбелязваме измисления празник на св. Валентин.
„Хубаво“, ще каже някой – отбелязваме любовта, още един ден, в който да ни се напомни, че обичаме, че някой ни обича. Хубаво, докато Църквата отбелязва паметта на св. Кирил, в училищата децата си разменят валентинки и никой не вижда проблем в това. Хубаво, заринати в розови и червени балони с формата на сърца, потопени в миризмата на разтопен марципан завит в нуга крем някак си забравихме собствения си празник. Но нека оставим св. Валентин, има време за него.
Октомври е и е време за друг празник, който отново не е наш – Хелоуин.
Докато предходния празник, можем някак да приемем идеята, че се отбелязва любовта, то в този празник ни напомнят друго – напомнят ни смъртта. От около седмица сме заобиколени от зомбита, вампири и вещици, качулати духове и полуизгнили тикви. И някак си остана незабелязано, че някои училища няма да учат на 31-ви октомври – отбелязват празника.
Преди години този ден отбелязваха главно тинейджърите – още един повод да се съберат и да пийнат. Те може би влагат точно това – забавление, но поради някаква причина столични училища решиха, че ще въведат 31-ви октомври, като „официален“ празник и той ще бъде неприсъствен за децата.
Искам да задам един въпрос: „Нима Министерството на образованието реши да заспи зимен сън и да се събуди някъде след края на учебната година, точно след матурите?“
Съвсем ли останахме без празници, та се налага да си присвояваме чужди? Не виждаме проблем, когато младежите си намират повод да се съберат и да се забавляват, за тях няма значение дали е вси светии, св. Патрик или св. Валентин. Всички тези дни са само повод да се съберат, но е някак странно, когато училищата започват да приемат и отбелязват празници, които не просто не са православни, те нямат никаква традиция у нас. Не ни стигат кукерите и нестинарките, та си намерихме още един повод да гоним демони с други демони сиреч да гасим огън с… огън. Не просто да помним мъртвите, а да се правим на тях и то признато от една институция, каквато е училището.
И се питам: „Докога…?“
И нека ни е честит новият празник на мъртвите души. Догодина е ред да си внесем и празника на св. Патрик, та да има още един повод да се напием безпаметно, забравяйки кои сме…
Автор: Николина Александрова
