Днес от 10 часа в храма-подворие на Румънската Патриаршея „Св. Троица“ бе отслужена панихида за блаженопочиналия архиерей.
„Почитание и възхвала отдаваме пред един почетен съвременен герой на изключителен живот в аскеза и сърцатост, чисто и достойно, ревностно и жертвоготовно отдаден на изконния девиз: „Бог, Цар, Отечество““, казват близки негови духовни чада и почитатели.
Кой е митрополит Иларион?
Димитър Драганов Цонев – бъдещият митрополит Иларион, е роден на 12 януари 1913 г. (по тогавашния календар 30 декември 1912) в град Елена, в род, от който произхожда митрополит Иларион Макариополски (Стоян Михайловски, 1812-1875).
Основно и прогимназиално образование получава в родния си град, след което завършва Софийската духовна семинария (1927-1933 г.) и Богословския факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1933-1937 г.).
От юли 1937 г. до 30 септември 1938 г. Димитър Цонев е домакин на старопиталището „Пеню и Мария Вълкови“ в гр. Велико Търново. На 4 ноември същата година – тогава ден на преп. Иларион Велики, той приема на 24-годишна възраст монашески постриг в Дряновския манастир от Великотърновския митрополит Софроний. Дни след това е ръкоположен за дякон, а на 4 ноември 1939 г. – в йеродяконски чин от Пловдивския митрополит Кирил (по-късно Патриарх Български) във Варненския храм „Св. Архангел Михаил“.
Йеродякон Иларион е последователно помощник-секретар и секретар на Варненско-Преславската митрополия (1 октомври 1938 – 30 септември 1940 г.), след което е учител-възпитател в Софийската духовна семинария до края на 1943 година.
Софийският митрополит Стефан (по-късно български екзарх) ръкополага Иларион за йеромонах на 4 ноември 1941 г. в храма на Семинарията „Св. Йоан Рилски“.
От 1 януари 1944 в продължение на 13 години йеромонах Иларион е протосингел на Въликотърновска митрополия., като междувременно по решение на Св. Синод е възведен в архимандритско достойнство от Великотърновския митрополит Софроний (5 декември 1947 г.).
След това архимандрит Иларион е последователно инспектор в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София (до 15 август 1964), игумен наТроянския манастир „Успение Богородично“ (до 31 март 1965 г.), началник на Културно-просветния отдел и на отделите за Богослужебен и Духовен надзор при Св. Синод (до 21 юли 1972 г.).
От август 1972 той е избран отново за игумен – този път на Бачковския манастир „Успение Богородично“. Скоро след това е хиротонисан в епископски сан с титлата „Траянополски“ (1973 г.) впловдивския митрополитски храм „Св. Марина“ и продължава служението си в манастира до 1981 година.
През 1986 г. митр. Иларион участва в т.н. Първа световна среща на религиите, свикана и ръководена в Рим от папа Йоан Павел ІІ.
От 1981 г. до 1990 г. еп. Иларион e последователно председател на църковното настоятелство приПатриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, директор на Църковно-историческия и археологически музей при Българската патриаршия, в продължение на една година е (отново) игумен на Троянския манастир, викарий на Варненския и Преславски митрополит Йосиф, патриаршески викарий и (отново) завеждащ отделите за Богослужебен и за Духовен надзор при Св. Синод.
От 1990 г. еп. Иларион служи отново на Великотърновската митрополия – първоначално като викарий на митрополит Стефан, а след неговото отпадане в разкола – като временно управляващ епархията до избора на нов митрополит на 1 февруари 1994 година.
През 1991 г. епископ Иларион подписва акцията на коалиция СДС за смяна напатриарх Максим, но никога не напуска каноничната църква (виж Хронология на разкола).
От началото на 1994 г. Траянополският епископ Иларион е патриаршески викарий в София – до 19 октомври 2003, когато Светият Синод на Българската православна църква избира вече деветдесетгодишния еп. Иларион за митрополит на създадената още от IV век Доростолската епархия (виж Силистра. Доростор).
От началото на 2004 г. е избран за член на Съюза на писателите в България. На 28 май 2009 митрополит Иларион Доростолски беше награден с орден „Св. Кирил и Методий“ и огърлие за особено значимите му заслуги в развитието и издигането ролята на богословското образование и наука в България.
През октомври 2008 митрополит Иларион представя своята последна книга „Буквар на вярата“. В присъствието на висши иереи, общественици и културни деятели, книгата е представена от униатския архимандрит проф. Георги Елдъров – дългогодишен познат на владика Иларион. Той изразява своята увереност, че ако книгата бъде въведена в българското училище при изучаването на предмета „Религия“, тя би имала огромна роля сред подрастващите.
На 28 октомври 2009 г., след повече от 70 годишно монашеско служение, митр. Иларион предава Богу в Силистра след кратко боледуване на 96-годишна възраст.
През последните 2-3 години от живота си митр. Иларион участва в чествания и ритуали на римокатолици, униати и парацърковни структури, чиито практики Църквата е осъдила, и смущава с това много православни християни. Но в сърцата на духовните му чеда и мнозина, които са общували с него, митр. Иларион остава като истински проповедник, безупречен оратор, ненадминат в добродетелите си духовен наставник и ненадминат в смирението и търпението си постник и аскет – „монах сред архиереите и архиерей сред монасите, светец още приживе“.
Митрополит Иларион е вдъхновен и продуктивен писател и поет, автор на множество стихосбирки, статии, пътеписи, беседи и поучения. Част от тях са събрани в публикувания през 2005 г. сборник „Светлоозарени слова“.