Начало / Uncategorized / Молитвата се основава на вярата

Молитвата се основава на вярата

Молитвата се основава на вярата: вярвам, че има Бог, пред Когото изричам молитвата си; има Вседържител, Който държи на дланта Си цялото творение и дава различни видове гласове на тварите, за да общуват помежду си, а Сам Той няма нужда от никакъв глас; надявам се, че молитвата ми стига до Него, или – казано по-точно – направо от сърцето преминава в Неговите уши.

Както и кореспонденцията на сина с неговия баща или с майка му, с братята и сестрите му, на бащата с децата му, на приятеля с приятелите му, когато са отдалечени едни от други, също се основава на вярата. Те са уверени, когато пишат писмата си, че онези хора, на които пишат, ги има и са живи; надяват се, че писмената беседа ще стигне до тях, ще извика в душите им съответни на споделените в писмото представи, мисли, чувства и че те ще откликнат на писмото съобразно неговото съдържание. Така и в живота за много неща ние се ръководим от вярата и надеждата: а още повече по отношение на духовния свят трябва да ходим до време с вяра, а не с виждане (2 Кор. 5:7).

 Когато говорим с някой човек, ние сме сигурни, че той ни чува, независимо от разстоянието, което ни разделя, дори ако е голямо; сигурни сме, защото получаваме от него съответните отговори, думите ни извикват в неговото сърце същите понятия и настроения, както у нас. Или: говорим пред многолюдно събрание и сме уверени, че едновременно цялото събрание ни чува, и ако нашите думи излизат от сърцето ни, те падат в сърцата на нашите слушатели и пораждат в тях добри мисли и разположения на душите. Така и когато беседваме в молитва с Бога или със светиите, трябва без ни най-малко съмнение да бъдем уверени, че думите ни, произнесени от сърце, биват чути (не говоря за Бога, Който е навсякъде и всичко знае, и дори нашето сърце), не просто така, както живите хора чуват думите ни, но дори още по-добре – поради простотата на духовния свят, поради същата простота и богопросветеност на небожителите и техните отговори на нашите молитви се дават с по-голяма яснота и са по-мъдри и полезни, отколкото отговорите на обикновените хора на наши молби. Това трябва да се приема за истина, която не изисква доказателства, като нещо естествено. Както в първия случай всеки е уверен от опит, че другите чуват думите му, така е и тук.

Когато се молим на Бога, трябва да придобием такава твърда и непоколебима вяра, че съмнението в каквото и да било да бъде трудно, дори невъзможно, а за това в сърцето ни трябва да бъдат като изписани думите: за Бога всичко е възможно (Марк. 10:27). И още – трябва да имаме жива увереност, че Господ ще изпълни молитвите ни, че Той е любов и благодат, а делото Му е да твори, да дава, да милва, да обогатява, да откликва на нашите молби – и всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите, и ще ви бъде дадено (Мат. 21:22; срв. Марк. 11:24). Също така трябва много силно да внимаваме над сърцето си – да не лъже, всяка негова дума да излиза от дълбочината му, както е казано: От дън душа викам към Тебе, Господи (Пс. 129:1)! Т.е. трябва много да се грижим за истинността на молитвата, за онази искреност, която превръща словата на молитвата, съставена от друг, в свои и счита за истинна всяка дума на молитвата.

Вярвай твърдо в осъществимостта на всяка дума, особено на произнесената по време на молитва, като помниш, че Причина на словото е Бог-Слово, че Сам нашият Бог, почитан в Троицата, се изразява с три думи или имена: Отец, Син и Дух; че на всяка дума съответства битие, или че всяка дума може да бъде битие и дело. Отнасяй се към думите с благоговение и ги цени. Помни, че както ипостасното Слово Божие – Синът Божий винаги е съединен с Отца и Светия Дух, така и в словото на Свещеното Писание, или в молитвата, или в писанията на богомъдрите отци по Своята вездесъщност участва Отец като върховен Разум, Неговото творческо Слово и Изпълнителят – Светият Дух. Затова никоя дума не е напразна, но има или трябва да има в себе си своя сила, и горко на празнословещите, защото те ще отговарят за своето празнословие. Защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума (Лук. 1:37), това въобще е свойство на словото – неговата сила и осъществимост. Такова трябва да бъде то в устата на човека.

Източник: Молитвослов на свети праведни Йоан Кронщадски. “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон

За Николина Александрова

Виж още

Честваме празника на св. Димитър Солунски

Св. велкикомъченик Димитрий Солунски Мироточиви бил родом от Солун, баща му, управител на града, имал ...