Начало / Uncategorized / Без скърби и изкушения човек не може да придобие смирение

Без скърби и изкушения човек не може да придобие смирение

Господ ви е посетил с болест, разбира се, защото тя е била необходима за вашето спасение. „През много скърби трябва да влезем в Цаството Божие“ – такъв е духовният закон (Деян. 14:22). Апостолите, мъчениците, преподобните, всички светци са влезли в славата чрез много и велики скърби. „Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема“ (Евр. 12:6,Притч. 3:12). Очевидно е, че няма друг път за царството Божие, освен тесния, кръстния път и при болест и слабост не бива да унивате, а повече да се радвате с духа си, утешавайки се мислено, че Господ сега се е приближил до вас, а в бъдещето докрай ще ви направи Свои деца, ако Му останете верни до края и без ропот понесете всяка скръб, която Той намери за нужно да ви изпрати. „Който претърпи докрай, ще бъде спасен“ (Мат. 10:22).

В утрината молитва на преп. Макарий Велики се казва: „Боже, очисти мен, грешния, защото нищо добро не извърших пред Тебе“. Ако великите угодници Божии са чувствували такова нещо, какво трябва да чувстваме ние, на какво можем да се надяваме? Единствено и само на милостта Божия. Забравяйки всичките си добри дела, ние трябва като митаря да вопием от цялото си сърце: „Боже, бъди милостив към нас, грешните!“ И ако митарят е бил оправдан от всичките си грехове само за тази своя молитва, то е ясно и ние трябва да вярваме, че Господ и нас ще ни помилува, ако от цялото си сърце Му се молим и се надяваме на милосърдието Божие. Никаква болест няма да ни попречи поне няколко пъти на ден да се обърнем от дълбините на душата си с покаяние към Господа.

Не е имало случай Господ да откаже някога прошка на каещия се. Само тогава Господ не ни прощава, когато ние самите не прощаваме на другите. Затова нека се помирим с всички, за да се помири и Господ с нас. Да простим на всички, за да ни прости и Господ.

Господ ти изпраща болест независимо от предишните грехове и не толкова за наказание, колкото от любов към тебе, за да те отърве от греховния живот и да те постави на пътя на спасението. За това благодари на Бога, Който се грижи за тебе.

Когото Господ обича, нему изпраща скърби за изпитване на вярата и на предаността към Него. Духовният закон повелява: „през много скърби трябва да влезем в царството Божие“. „В света скърби ще имате“ – е казвал на учениците си Иисус Христос преди смъртта си. „С търпението си спасявайте душите си“. „Който претърпи докрай, ще бъде спасен“.
И с много други подобни слова Св. Писание ни убеждава в значението на търпението. Без скърби и изкушения човек не може да придобие смирение. Тщеславието, самолюбието и гордостта се гнездят тъй дълбоко в човешкото сърце, че са необходими силни средства и продължителен период на обучение чрез скърби и изкушения, за да бъдат те изкоренени и човек да бъде доведен поне до известно смирение.

Игумен Никон Воробьов

снимка: http://www.pemptousia.gr/

За Николина Александрова

Виж още

Евангелието, монашеството и покаянието – I част

Евангелието на нашия Господ Иисус Христос е радостна, блага вест, защото носи на света не ...