Начало / Uncategorized / Господ изпълнява нашите прошения само ако имаме несъмнена вяра

Господ изпълнява нашите прошения само ако имаме несъмнена вяра

Ако искаш с молитва да изпросиш от Бога за себе си някакво благо, преди молитвата се подготви с несъмнена, силна вяра и предварително вземи мерки срещу съмнението и неверието. Лошо е, ако по време на самата молитва сърцето ти изнемогне във вярата и не устои в нея, тогава дори и не помисляй, че ще получиш това, за което си молил Бога, като си се съмнявал, защото ти си оскърбил Бога, а Бог не дава Своите дарове на оскърбители и маловерници! Господ е казал: всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите (Мат. 21:22), това значи, че ако поискате без вяра или със съмнение, няма да получите. Той казва още: ако имате вяра и не се усъмните, ще можете и планини да премествате (Мат. 21:21). Значи, ако се усъмните и не повярвате, няма да можете да го направите. Апостол Иаков казва: (всеки човек) да проси с вяра и никак да не се съмнява … който се съмнява…, такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа. Човек двоедушен във всичките си пътища е неуреден (Иак. 1:6-8). Сърце, което се съмнява, че Бог може да даде исканото, бива наказвано за съмнението си: то се измъчва болезнено и се стеснява от съмнението. Не прогневявай вседържителя Бог дори и със сянка на съмнение, особено ти, който си изпитал върху себе си Божието всемогъщество множество пъти. Съмнението е хула срещу Бога, дръзка лъжа на сърцето или на загнездилия се в сърцето дух на лъжата срещу Духа на истината. Бой се от него като от отровна змия, или не – какво говоря: отвръщай се от него, не му обръщай никакво внимание. Помни, че Бог по време на твоето прошение очаква утвърдителен отговор на въпроса, който Той ти задава вътрешно: Вярваш ли, че мога стори това? Да, ти трябва от дълбочината на сърцето си да отговориш: вярвам, Господи! (срв. Мат. 9:28)! И тогава ще ти бъде според вярата ти. Срещу твоето съмнение или неверие ще ти помогне, ако разсъждаваш така:

 Аз прося от Бога:

1) Съществуващо благо, а не само въображаемо, не мечтателно, не фантастично; а всичко съществуващо е получило битие от Бога, защото без Него не стана нито едно от онова, което е станало (Иоан. 1:3), и, значи, без Него нищо не е, и нищо не се случва, а всичко или от Него е получило битие, или по Неговата воля или по Неговото допущение съществува и става с помощта на дадените от Него на Неговите твари сили и способности – и във всичко, което съществува и се случва, Господ е пълновластен Владика. Освен това, Той зове несъществуващото като съществуващо (Рим. 4:17); значи, дори да поискам нещо несъществуващо, Той би могъл да ми го даде, като го сътвори.

 2) Аз прося нещо възможно, а дори невъзможното за нас е възможно за Бога; значи, и от тази гледна точка няма пречка, защото Бог може да направи за мен дори това, което според моите представи е невъзможно. Нашата беда се състои в това, че във вярата ни се намесва ограниченият ни ум – този паяк, който улавя истината в мрежите на своите съждения, умозаключения и аналогии. Вярата изведнъж и всецяло обгръща и вижда, а умът стига до истината по обиколни пътища; вярата е средство за общуване на духа с духа, а умът – на духовно-сетивното с духовно-сетивното и просто с материалното; тя е дух, той – плът.

Нашата надежда да получим исканото по време на молитва се основава на вярата в Божията благост и щедрост, защото Той е Бог на милостта и щедростта, и е Човеколюбец; при това си спомняме предишните безбройни свидетелства на благостта и милостта Му, както към други хора (в Свещеното Писание и в житията на светиите), така и към нас. Затова за успеха на молитвата също така е необходимо молещият се да е получавал и преди нещо, което е искал, и за което е вярвал, че Бог ще му даде. Често ние получаваме по молитвата си това, за което молим Бога, особено ако то е за спасение на нашите души; трябва да приписваме това направо на Господа, на Неговата благодат, а не на някаква случайност. Къде в Царството на всевладичния Бог случайността има място? Без Него наистина нищо не става, също както без Него не стана нито едно от онова, което е станало (Иоан. 1:3). Мнозина не се молят, защото им се струва, че с молитва не са получили никакви дарове от Бога, или считат молитвата за ненужно дело; казват: Бог знае всичко още преди да го поискаме, и забравят, че е казано: Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори (Мат. 7:7). Нашите молитви са нужни именно за усилване на вярата ни, чрез която единствено се спасяваме: защото по благодат сте спасени чрез вярата (Еф. 2:8); о, жено, голяма е твоята вяра (Мат. 15:28)! Спасителят затова и накарал жената усилено да моли, за да пробуди вярата ѝ, да я укрепи. Такива хора не виждат, че нямат вяра – най-скъпоценното достояние на християнина, което е необходимо като живота, че правят Бога лъжец (1 Иоан. 1:10) с неверието си и всъщност са чеда на дявола, недостойни за никакви Божии милости, че са погиващи. Също така по време на молитва сърцето трябва да гори от желание за духовни блага, от любов към Бога, Когото сърцето съзерцава в Неговата безкрайна благост към човешкия род и Който е готов с отеческа любов да слуша всичките ни молитви. А ко вие, бидейки лукави, умеете да давате на чедата си добри даяния, колко повече вашият Отец Небесен ще даде блага на ония, които Му искат? (Мат. 7:11).

Когато молим Господа или Пречистата Майка Божия, или Ангелите, или светиите, трябва да имаме такава вяра, каквато е имал капернаумският стотник (Лук. 7:6 и следв.). Той вярвал, че както воините му го слушат и изпълняват думите му, така и дори много повече по всемогъщата воля на всеблагия Господ ще се изпълни и неговата молба. Ако според своите ограничени сили Божиите тварите са изпълнявали онова, за което той ги е молел, то няма ли Сам Владиката със Своята всемогъща сила да изпълни молбите на Своите раби, които с вяра и надежда се обръщат към Него! Няма ли да изпълнят нашите молби, принасяни с вяра, надежда и любов, и верните, силните по благодат и ходатайство пред Бога, които са подвластни на Него – Пречистата Майка Божия, Ангелите и светите хора! Наистина и аз заедно със стотника вярвам, че ако моля някой светия както трябва и за каквото трябва: дай ми това – и ще ми го даде, ела ми на помощ – и ще дойде, направи това – и ще го направи. – Ето каква проста и силна вяра трябва да имаме!

Когато се молим, трябва така да вярваме в силата на молитвените думи, че да не ги отделяме от самото дело, изразявано чрез тях; трябва да вярваме, че след словото, както сянката след тялото, следва и делото, тъй като при Господа словото и делото са неразделни: защото Той (каза – и се създадоха,) заповяда – и се сътвориха (Пс. 148:5). Така ти вярвай, че както си казал в молитвата си, за каквото си помолил, това и ще бъде. Славословил си – Бог е приел славословието, поблагодарил си на Господа – и Бог е приел благодарението ти като духовно благоухание. Бедата е там, че сме маловерни и отделяме думата от делото, както тялото от душата, както формата от съдържанието, както сянката от тялото – и в молитвата си сме като в живота телесни, нямащи дух (Иуд. 1:19 – слав.), затова и молитвите ни са безплодни.

Призовавай Господа Бога без съмнение, в простотата на сърцето, призовавай също и Ангелите и светиите, които по Божията благодат, по своята свързаност и единението си с Бога и по простотата на своето същество, извънредно бързо, подобно на мълния, и чуват, и изпълняват нашите молитви по Божията воля.

Когато се молиш за нещо на Бога, или на Пресвета Богородица, или на Ангелите и светиите – като изпросваш тяхното застъпничество за себе си или за други хора пред Бога, – тогава думите, които изразяват твоето прошение, твоите нужди, считай за самите неща, за самото дело, за което се молиш на Господа, и вярвай, че вече имаш верен залог, че ще получиш предмета на твоите молитви в самите думи, с които този предмет е обозначен. Например ти се молиш за здраве – своето или на някого: думата “здраве” считай за самото дело; вярвай, че вече го имаш по милостта и всемогъществото на Бога, защото самата дума, самото название в един миг може да стане дело у Господа – и непременно ще получиш исканото заради непоколебимата си вяра. Искайте, и ще ви се даде (Мат. 7:7). Всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено (Марк. 11:24).

Когато се молиш на Господа, или на Владичицата, или на Ангелите, или на светиите, мисли, че е трудно за Господа, Владичицата, Ангелите и светиите да изпълнят твоята молба или молбата на вярващите, но вярвай, че както ти с лекота мислиш за някакво благо, така и за Господа е леко и просто да го дарува на Своите хора, още повече по молитвите на Своята Пречиста Майка, Ангелите и светиите. Освен това, понеже Бог е преизпълваща, безкрайна Благост, Той винаги иска и търси преподаване на Своята благост на тварите Си, стига само ние с вяра, упование и любов да се обръщаме към Него като чеда към Отец, като съзнаваме своята греховност, бедност, нищета, слепота, немощ без Него.

Към молитва, пред иконите или без тях, трябва да пристъпваме винаги с пълна надежда, че ще получим исканото, например избавяне от скръб, душевна болест или грехове, защото и преди хиляди пъти сме получавали явна милост от Господа или от Владичицата; и би било крайно безумие и слепота да не се надяваме, че ще получим исканото, или да се съмняваме, че молитвата ни ще бъде чута.

Нима напразно по няколко пъти на ден четем Трисвятое и “Отче наш”, и другите утринни и вечерни молитви? Нима не се очистваме чрез тях от греховете ни, от нечистотата си, нима не се избавяме от изкушения, беди и вражески нападения? Нима напразно изобразяваме кръста върху себе си? О, не: това непрестанно въздейства благотворно върху нас и върху онези, върху които с вяра го изобразяваме, особено силно е свещеническото благословение. И тъй, нека непрестанно славим милосърдието и силата на нашия Господ Иисус Христос, Който ни чува и спасява нас, недостойните, по Своята милост, заради Своето свято име.

Източник: Молитвослов на свети праведни Йоан Кронщадски. “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон

снимка: http://www.pemptousia.gr/

За Николина Александрова

Виж още

Енергията на плача – св. Софроний Сахаров

В условията на днешната епоха духовническото служение е свръхчовешка задача. Трудно е спасението във време ...