Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Някои инославни обичат да виждат в Библията повече, отколкото там е написано и желаят да е съвършеното разрешение на всичките им житейски проблеми. В другата крайност са онези, които казват, че Библията стои по-долу от църковното учение и постоянно търсят грешки в нея. Чрез апофатичния метод на изследване, ще се опитам да представя какво е Библията според Православното учение. В Православието съществува стара традиция, когато говорим за прилагането на апофатичния метод в богословието, особено когато размишляваме за Бог, просто за да не ограничим Божието битие в нашите скромни, човешки рамки.
Та, Библията не е:
1.Историческа книга. Въпреки че в Библията се разкриват хиляди години от човешката история, тя не е обикновено свидетелство за историята на древния Израил и ранната Църква. Онези, които са писали Светото Писание, не са били историци, а апостоли, пророци и духовни водачи и са били по-загрижени да предадат духовните истини, отколкото да представят исторически факти. Историческият контекст в Библията ни помага да разберем по-добре духовните неща в нея, както и развитието на Божия план за спасението на човека.
2.Роман. От друга страна, Библията не е и роман. Авторите в нея, не са си измисляли факти, просто за да направят някого евреин или християнин. Съществуват достатъчно археологически находки, които потвърждават написаното в Библията. Въпреки това, Православната Църква, не твърди, че всяко свидетелство е 100% исторически вярно. Все пак книгите в Библията основно ни разкриват духовните истини, а не историческия фон.
3.Научен текст. Библията не се занимава с това да разисква географски, антропологични, психологични, медицински или други научни проблеми. Когато в Библията се засягат тези теми, те са обяснени на базата на ограниченото човешки знание за тях в даденото време. Въпреки че, Библията изисква спазването на някои практики, то е за да помогне на хората да преживеят в даден социален контекст или, за да се насочат към Бога, независимо от ситуацията.
4.Безгрешно съчинение. Библията е уникално постоянна в духовните доктрини или моралните принципи, които преподава. Тя е достоверно откровение за това Кой е Бог и какво Той иска, но не можем да твърдим, че всички нейни думи са безгрешни. Въпреки че е боговдъхновена, все пак текстовете ѝ са писани и превеждани от хора, склонни да допускат грешки. Православната църква ни учи, че Библията изразява повече от това, което е човешко и все пак по-малко от това, което е напълно божествено.
5.Личен оракул. Библията не е магическа книга, към която да зададем даден въпрос, после да я разтворим напосоки, да сложим пръст и да получим Божия отговор. Такива практики се наричат „Библиогадаене“ и не се приемат от Православна църква. Библията ни предава боговдъхновени решения на дадени социо-морални дилеми и ни дава знанието за това, как да живеем праведно по пътеката на спасението, но тя не съдържа отговорите на всички възможни житейски проблеми.
6.Философски трактат. Библията не е предназначена да се чете като хуманитарно или философско есе за това как да подхождаме към човечеството или себе си. Когато подходим духовно, а не интелектуално към Библията, тогава и тя ни се разкрива в своята духовна пълнота. Иначе казано, Библията разкрива своята истина, доброта и красота само, когато сме в Църквата и само чрез общението ни с Триединния Бог – Отец, Син и Дух Свети.
7.Политическа харта. Библията не ни казва как да управляваме обществото. Моралните принципи, които тя съдържа в себе си биха били от полза на всички, които ги следват, включително и на политиците. И все пак не трябва да използваме Библията, за да определяме различни политики или да подкрепяме политически течения. Православната традиция ни учи, че социалните промени настъпват, когато вярващите хора се приближават към Царството Божие.
8.Книга за самопомощ. Библията не може да бъде изучавана отделно от Православната традиция. Бог не ни е промислил като „християни самци“, които черпят прозрения от Библията, без да се опират на опита и традицията на Православната църква. Много е лесно, а и доста често се случва, някой сам да интерпретира Библията, което води до грешки, изпадане в ерес и разколи.
9.Самодостатъчен източник. Независимо, че Библията е изключително важна книга, независимо, че е най-главната за всички християни, тя не е всичко, от което се нуждаем, т.е. това не е единствената книга, която ни помага да сме християни и да растем във вярата. Православната църква ни насърчава да четем не само Библията, но и писанията на Светите ни отци, монаси и други, независимо дали са книги, патерика, литургически химни или решенията на Съборите.
10.Божествена биография. Библията не е Бог, не описва в пълнота Бога и не е единственото място, където да Го срещнем. Ако мислите иначе – това е „библио-поклонство“. За съжаление, някои християни прекарват повече време да изучават Библията и Бога, отколкото да имат пряко общение с Него чрез богослужението и молитвата. В другата крайност са пък онези, които посещават богослуженията и се молят, без да знаят достатъчно добре на и заради Кого.
Гореизброените не са всичко, което може или не може да се каже за Библията. За последните две хилядолетия Библията е преживяла множество опити за категоризирането ѝ. Тя наистина е най-уникалната книга измежду всички писани през човешката история. Най-добрият начин да разберем какво е или какво не е Библията е като я четем, размишляваме върху прочетеното, задаваме въпроси относно него на духовния си наставник или на някой свещеник. Библията винаги ще ни изумява със своите духовни и морални истини за Бог и човека.
Принципът „вече знам, всичко, което трябваше да знам“ не се отнася за Библията. Заблуждават се онези, които си мислят, че са изучили Библията в неделното училище или на катехизаторски курс. Учените библеисти дори не знаят всичко за нея, щом постоянно пият от нейния духовен кладенец. Така че, моля ви, учете Писанието, както цар Соломон, за да бъдем мъдри. „Защото Бог никого не обича, освен оногова, който живее с премъдростта.“ (Премъдрост Сол. 7:28)
Превод: Божин Дончев
Източник: www.pemptousia.com
