Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Александрийският патриарх Теодор II е на посещение в Северната част на Танзания. Той е на посещение при православните енории, които са част от диоцеза на Александрийската патриаршия.
Снимките, разпространени от гръцките православни медии, показват целта на мисионерското пътуване на патриарх Теодор. 
В тези части на Африка все повече се разпространява православието, въпреки че християнството има богата и дълга история на Африканския континент.
Православната мисия в подсахарска Африка има повече от сто години история. Започнали гръцките емигранти, а продължили монаси-мисионери. Хората в Африка са били склони към Православието, защото то не е било замърсено от колонизаторите. Едно от свидетелствата за успешната православна мисия е в подсахарска Африка и Катаншката епархия, в областта Катанга, държава Конго, под юрисдикцията на Александрийската патриаршия.
В Северна Африка християнството се е установило още в първи век и е добре известна неговата древност и бурна история. Но за православното християнство в подсахарската област не се знае почти нищо. То е дошло заедно с православните емигранти, главно гръцки търговци, които в своята нова родина организирали национални общности и основали църкви. В началото са били под юрисдикцията на Константинополската патриаршия, по-късно всички тези общности в Африка попадат под ръководството на Александрийската патриаршия.
Разпространяване на Православието
Скоро Православието привлякло и местното население. По време на ранния 19-ти век, група от африкански методисти, недоволна от расизма вътре в методистката църква и останалите протестантски групи, се обърнала към Православието и основава Африканска православна църква. Те, начело със своя лидер, Цер Цом Магуайър, имали идея за създаването на чисто чернокожи църква. Стремели се да бъдат признати от отделни представители на Руската православна църква, които са напуснали Русия след болшевишката революция и емигрирали в Африка, обаче, тези опити не дали плод. Накрая Магуайър е хиротонисан за епископ в Африка, но хиротонията не е била призната и по-късно е анулирана.
Магуайър бил хиротонисан от Даниел Уилям Александър, който организирал църква в Южна Африка. През тридесетте години, тази църква е установила връзки с Александрийската патриаршия, а през 1946 г. е призната като канонична православна църква. Тя е една от малкото независими африкански църкви, която е призната от държавата, а ползата от това признание е и възможността да купуват вино за Светото Причастие, защото преди 1962 г. чернокожите не можели да купуват „напитката на белите“. Това, което привлякло чернокожото население в Православната църква е било, че тя няма връзки с колонизаторската власт.
Местното население се страхувало от Римокатолическата църква, която е свързана с френската и португалската власт, както и от Протестантските църкви, които са били свързани с Британската империя. Православието е станало привлекателно за чернокожото население, което е било на прага на освобождението и независимостта, но като следствие от това, властите са станали враждебни към Православието.
След Втората световна война православната вяра е забранена, вярващият народ и свещенството са изгонени и арестувани, а църквите унищожавани.
Мисията в държавата Конго
Архимандрит Хризостом Папасарантопулос дошъл в Африка на шестдесет години и без никаква помощ работил като мисионер дванадесет години в Уганда, Танзания и Кения. След това дошъл в Заир (днешно Конго), в областта Катанга и градът Колвези, където прилежно работил до 1972 г, когато починал. След него, мисионерските дейности в тези райони са продължили отец Харитон Пневматикакис и архимандрит Амфилохий Цукос. Йеромонах Серафим Пархаридис също е бил активен в Колвези, но трагично пострадал през 1978 г., ранен в политическите вълнения.
През 1975 г. в Колвези идва младият Янис Асланис и подпомага мисионерската работа. През 1978 г. отива на Света гора и манастира Григорият и приема монашество. Безкрайно влюбен в Африка, се връща в Заир като йеромонах Козма Григориятски. Така минават дванадесет много плодотворни години, а животът му трагично завършил при катастрофа в 47-та година. Освен, че е станал прототип на съвременния православен мисионер и е запазил мисията в Катанга в много труден период, отец Козма ще бъде запомнен и с това, че е провел амбициозна програма за селскостопанско развитие, успявайки в тази част на Африка да отглежда различни видове култури, които преди него никой не е успял. Йеромонах Козма е инициатор и за основаването на начално училище „Христова Светлина“. Училището е започнало работа една година след смъртта му.
Катаншка епархия
Катаншката епархия, някогашната Колвешка епархия, днес е епархия под юрисдикцията на Александрийската патриаршия и обхваща енориите на територията Катанга в държавата Конго (бивш Заир). Основана на 1 ноември 2006 г. Нейният първи и настоящ епископ е Мелетий Камилудес. Роден 1948 г., завършва Богословския университет в Атина, а е бил замонашен в манастира Григорият на Света Гора. През 1989 г. идва в Колвези за да поеме православната мисия, която установява отец Козма. За епископ го хиротонисва Александрийският патриарх Теодор II. Съборната църква в Колвези е посветена на св. Георги. Тя е център на църковния живот в епархията. Тук се намира и гробът на отец Козма, който представлява източник на вдъхновение за вярващия народ на Катанга. През миналата година са кръстени около 1300 души, които преди това са преминали катехизис в продължение на две и три години.
В епархията има две църковни земеделски стопанства, които представляват един вид борба срещу двата бича, които създават проблеми в Африка, а това са преди всичко гладът и болестите. Има и ферма за производство на сирене и млечни продукти. Що се отнася до здравеопазването, има епархийски здравен център, посветен на светците Козма и Дамян, в който работят трима лекари и се грижат за здравето на населението в Колвези и близките средища. С Божията благодат е създаден и Медицински център на Православната църква в Каманиола. В епархията има 51 православни образователни институции с 350 служители и три общежития. Има и радиостанция- „Гласът на Православието“, която излъчва програма, всеки ден по 7 часа на френски и суахили. Мисионерите редовно посещават затворниците, болните и тези, на които им е необходима помощ.
Източник: religija.mk
