Начало / Uncategorized / Най-важното изкуство на свещеника –ходенето по Бога всяка минута от живота

Най-важното изкуство на свещеника –ходенето по Бога всяка минута от живота

Какво е изповедникът и защо е необходимо да се гледа на него много внимателно? Защо е толкова важно да се пребивава в послушание в духовния живот? Как да не се превърне в „требоизпълнение“? Един разговор с йеромонах Нил (Григориев).

– Отче, моля кажете ни какво е духовният живот, в какво се проявява  той?

– Духовният живот – това е живот в Бога, постоянно помнене на Бог, постоянно пребиваване в молитва. Основният принцип  на духовния живот – това е послушанието. Ако искате да видите, че човек живее духовно, то е необходимо да се разгледа неговото подчинение на братството, йерархията, родителите, възрастните или дори едно дете. Човек не знае какво да прави във всяка ситуация, подхожда като дете и моли за съвет, и ако в послушание взема думите като дете, то проявява своя духовен живот. Този човек живее в постоянно послушание.

Какво е най-важното, според Вас, в духовния живот?

– Послушанието – това е същността на духовния живот, важен инструмент. И златното правило – постоянна молитва. Запазване на молитвена нагласа, поддържане на молитвено единение с Бога.

Какво е да си изповедник ? Как се избира такъв?

– На тези въпроси и духовникът не може да отговори. Това са хора с богат опит и сами пребиваващи в подвига на послушанието-към изповедника, също така и за послушание към старците в манастира … Това е подвигът на послушанието. А търсенето на изповедник, по думите на св. Серафим-той трябва да бъде един от няколко хиляди, по своя характер, защото много хора понякога се сблъскват с напълно различни хора, с напълно различно устроени хора, и започват караници, спорове, раздяла. Търсенето на изповедник трябва да бъде много внимателно. По думите на св. Серафим: „След като го намериш, се придържай към него и да бъдеш с него до края“ Това е много труден въпрос.

– Да предположим, че един човек в духовния си живот е несъвършен, неопитен и намери свещеник, който, според него е добър да го ръководи. Какво трябва да знае? Какво е духовен баща?

– Той трябва да насочи духовния живот и в молитвеното правило, и в изповедта, да води душата на човека и да я доведе до спасение. Има една картина на Брьогел, където слепците водят цялата тълпа в бездната.

0e4db9135e09708c6eda4597cdc3c0ca

Напред в пропастта. С духовния наставник е абсолютно същото. Това е един много труден избор. Така може да се случи, че изповедникът в  духовния си живот да е невнимателен, пие, например или е обект на някои страсти. Къде може да доведе това?!

Св. Игнатий Брянчанинов каза, че на нашето време не са дадени изповедници и трябва да бъдат заменени от Свещеното Писание, Преданието, опита на Църквата. Съгласен ли сте с тези думи?

Изповедници не ни се дават, защото не можем да се вслушваме в тях

– Разбира се. Изповедници не ни се дават и защото не можем да се вслушваме в тях. Все още няма хора, които да са послушни към духовната работа. Не слушат, никой не иска да бъде в подчинение. Това е много трудна работа – работа на самодисциплина, възпитание в самодисциплина, отговорност за изповедника и за себе си.

Вие сте се срещали с такива хора, за да ви помогнат да растете духовно? Имало ли е някой за вас с огромен авторитет?

– Да, и те са били милостиви хора. Хора придобили Божията благодат. Имаше толкова много. Отец Борис Николаев, отец Николай Гурянов, отец Иоан (Крестянкин), нашият отец Серафим (Розенберг).

Бяха такива отци като: отец Борис (Заливако), отец Григорий. Това са пълни с благодат старци. Те дори чисто външно се отличаваха от другите хора. Могат да бъдат в многохилядна тълпа и пак да ги видиш, пак да ги отличиш. Духовният човек се отличава, той е човек от  друг свят, духовен  свят, друг живот, сякаш от Небесата  спуснати и постигнали небесна  благодат. Стариците като схимонахини Серафима, Херувима. Това са в пълен смисъл хора от онзи свят, живеещи в горния свят, но – още в плът. Да… Такива бяха… Сега няма такива старци и старици.

– В обществото има кардинален разрив до 90-те години и след това. Какво мислите, какъв трябва да бъде модерният изповедник?

Изповедникът трябва винаги да бъде обран, дори случайни негови думи могат да възкресят духовно човек.

– Днес е много отговорно. Например, той живее в света или в един манастир, пред очите на всички. Думата, дори случайно излязла от устата на изповедника, може да възкреси човек, да го отправи на друг път. Тези случайни думи понякога определят живота на човек. Оттук и изповедникът трябва винаги да е обран. Не разпръснат, не невнимателен, но вътрешно обран. Да бъдеш толкова самодисциплиниран, на който хората да могат да гледат и да казват, че това наистина е изповедник…

Разкажете ни за първата си изповед.

– Първият ми опит беше в нашето село … на селото е много по-лесно, отколкото в града. В града ти задават въпроси и е необходимо да се помисли сто пъти преди да отговориш. А там е толкова по-лесно. „Съгреших това и това“ – „Е, ти си съгрешил. Покайваш ли се? „. „Да“. Това е всичко. Това е селска, проста изповед.

– Какъв съвет бихте дали на някой, който ще бъде изповедник  за първи път?

– Съветите могат да бъдат много, но е важно постепенно да се натрупа опит. Трябва да се натрупа опит, но не с цинизъм. Често съм виждал такива свещеници, които изповядват, но са цинични към признанието, без вникване в душата и в изповедта на каещия се човек. Да вникнеш в душата, да се види от човек искрено признание, той може би е забравил нещо. Той се нуждае от помощ в изповедта. Но, за да се помогне наистина, трябва да се вникне в душата, в мислите. Изповедта за младежите често се превръща в една формалност … Даже може да се беседва у дома, по време на среща на пътя. И това може и е по-полезно, отколкото признание. Дори и сега, в частен разговор с миряните на богословски теми, духовни теми, по мое мнение, насърчава повече, отколкото дори една (формална) изповед. В изповедта формалните елементи са неизбежни. В лична среща човек се чувства като на беседа и е склонен да каже повече. Имал съм такива случаи…

– Как да се изградят изповедници? Има ли някакви специални техники?

– Не може да има система, защото това е човек. Семинарист или старец, това няма значение. Човекът – това е напълно независимо, изключителено нещо. Тук никаква системата няма да работи. Тук, с всеки човек трябва да се работи индивидуално. Беседите трябва да бъдат изключителни и различни една от друга. На един човек може да бъде полезно да се говори строго, а при друг тези неща не са възможни…всичко зависи срещу какъв човек седиш. Всъщност духовният живот не трябва да бъде подобен на система…

 Интервю на послушник Никита (Попов), II курс, магистър в Сретенската духовна семинария

http://sdsmp.ru/

Превод: Николина Александрова

Публикувано със съкращения

За Николина Александрова

Виж още

Опелото и погребението на Сръбския патриарх Ириней ще бъдат в неделя

В неделя – 22 ноември ще се състоят опелото и погребението на починалия днес Сръбския ...