Начало / 1070 г. от Успението на Св. Йоан Рилски / Венцислав Каравълчев: Св. Йоан Рилски е покровител не само на българите, но и на всички християни по света

Венцислав Каравълчев: Св. Йоан Рилски е покровител не само на българите, но и на всички християни по света

Тази година е година знаменателна за Българската църква, защото се навършват 1070 г. от Успението на великия подвижник по нашите земи – св. Йоан Рилски Чудотворец.

За светостта, закрилата и непрестанната молитва, както и за историческата действителност по времето на св. Йоан, си говорим с д-р Венцислав Каравълчев.

– Обикновено най-голяма почит към даден светец се отдава на неговото успение. Св. Йоан Рилски се представя при Бога на 18-ти август, защо тогава  19-ти октомври е по-големият празник?

vkaravulchev– Да, така е. Свещеното писание ни казва: Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им (Евр.13:7). Успението на праведника е апотеоз на вярата, апотеоз на живота в неговия изконен смисъл. Ето защо Църквата грижливо пази паметта за деня, в който този или онзи праведник влиза в Царството небесно, в тържествуващата Църква. В случая обаче не виждам противоречие, да не говорим пък за някакво противопоставяне на празниците. Напротив, величието на св. Йоан Рилски е толкова голямо, че Църквата ни го почита на три дати, на 1 юли, когато става връщането на мощите на светеца от Търновград в Рилската света обител, на 18 август, когато той се представя блажено в Господа, и на 19 октомври, когато по негово лично настояване гробът му е отворен, нетлението, с което Сам Господ го е прославил, става достояние на всички и мощите му (пак по негово лично настояване) са пренесени в гр. Средец, днешна София. Така и трите празника са неразривно свързани, радостта на единия прелива в радостта на следващия, без да отнема нищо от предходния, а само добавя към прославата на светеца.

Така всеки един от празниците свидетелства еднакво, но по различен начин за този голям праведник, който е просиял в България, но чийто живот, любов и дело са огрели цялата земя.

Виждаме, че той желае да бъде отнесен в Средец, от там мощите му са пренесени в унгарската столица, древния Гран (Естергом) в Панония, територия тясно свързана с делото на светите братя Кирил и Методий и по-специално със св. Методий и неговите ученици. Св. Йоан Рилски е почти съвременник на делото на светите Седмочисленици, не бих изключил възможността да се е виждал лично с някои от тях…

Ако мога да обобщя казаното до тук, местната прослава на светеца става всебългарска, става прослава на цялата Църква. С пренасянето на мощите на св. Йоан се осветява цялата българска земя, включително и тази, която днес вече не е в пределите на България.

 – Тази година честваме 1070 г. от успението на св. Йоан. Разкажете повече за годишнината и историческата обстановка в тогавашна България.

– Сложна обстановка. България се превръща в империя благодарение на цар Симеон Велики, територията под скиптъра на българския цар е огромна, но народът е изтощен от войните. Голяма част от българите и византийците си отдъхват от сключения дълъг мир с Византия при наследника на Симеон, неговия втори син, благочестивия български цар и светец на Църквата Петър. Не липсват обаче и недоволни от миролюбивата политика, която води св. цар Петър. Една част от болярите искат той да продължи офанзивната политика на своя баща и отказът на св. цар Петър да го стори води до поредица бунтове и размирици в страната. Центробежните сили сред включените в българската империя нови племена и народи се засилват, почувствали промяната във външната и вътрешната политика на България. Сърбите търсят отново своята идентичност. Маджарите на няколко пъти нахлуват в България и св. цар Петър трудно ги удържа. Същевременно в църковно отношение можем да говорим за български период (подобен на Юстиниановия) на симфония между Църква и държава. Византия признава титула василевс (цар) на св. Петър.

Българската архиепископия, която цар Симеон по силата на хегемонията, която България има в Европа, издига в ранг на патриаршия, през 927 г. официално е призната за такава и от Византия.

Св. цар Петър утвърждава култа към св. цар Борис и неслучайно кръщава своя първороден син, престолонаследника, също Борис. Църквата получава редица привилегии и богатства, но това явно води до разложение сред църковния клир и възниква напрежение между клир и народ. Това допринася за засилването на ереста на богомилите, която увлича мнозина. От своя страна Църквата активизира своята проповед, стреми се да върне разпилените си чеда отново при Христос. И точно в този критичен  момент Бог дарува на българските християни Своя угодник и го поставя като светилник на високо място, така че неговите любов, смирение и духовна сила да огреят цялата българска земя.

– Освен покровител на България какъв е още св. Йоан Рилски за българите?

– Може би трябва да започнем оттам, че св. Йоан Рилски е покровител не само на българите, но и на всички християни по света, където го почитат и търсят застъпничеството му пред Бога. А местата с молитвена памет за него никак не са малко – Рилският светец е почитан в съседна Гърция, където днес се пази по Божи промисъл неговата десница.

Ние можем само да се радваме, че такъв съвременен светец и чудотворец като св. Йоан Кронщадски е кръстен на първия просиял български подвижник и без съмнение през целия си дълъг и жертвен пастирски път той е търсел и получавал неговата молитвена закрила.

Затова мисля, че св. Йоан Рилски е и нашият „духовен посланик” в православния свят, който свидетелства за Божието дело по нашите земи. И още нещо – св. Йоан Рилски чудотвори и днес ежедневно, тоест българският народ, или поне вярващата част от него, има жива молитвена връзка с него, а не го счита за ценен, но безучастен към съвремието трофей от миналото. Това означава, че св. Йоан Рилски и днес ръководи, просвещава, възпитава християни, които да свидетелстват за Бога така, както той някога свидетелства за Него. Това ни задължава да се стремим да бъдем негови достойни ученици, които търсят чрез него Божията помощ не само за разрешаване на житейските ни проблеми, но и за възрастване във вярата, в благочестието по пътя към  спасението.

С д-р Венцислав Каравълчев разговаря Ангел Карадаков.

За Ангел Карадаков

Виж още

Полицията в Гърция глоби свещеник и миряни заради богослужение

Трима души са били ранени, след като полиция опитала да прекрати богослужение в православен храм в ...