Начало / Uncategorized / Арсений Пещерник: „Ако имаш в къщата си мъртвец, ще поискаш ли да ядеш и да пиеш?“

Арсений Пещерник: „Ако имаш в къщата си мъртвец, ще поискаш ли да ядеш и да пиеш?“

Освен тесния кръг послушници, старецът бе посещаван от мнозина монаси и миряни, жадуващи за висш духовен живот и просещи неговите молитви.

При беседа с миряни той имаше благословен обичай. Казваше им:

– Я да ви видя ръцете.

 – Но защо, дядо?

 – Искам да видя дали носите халка. Ако носите халки, ще говорим на едни духовни теми, ако сте ергени – на други.

 Когато посетителите се интересуват от умствената молитва, той ги питаше:

– Имате ли духовник? Изповядвате ли се? Ходите ли на църква, молите ли се вкъщи? Постите ли в сряда и петък? Причастявате ли се редовно?

Ако посетителите бяха семейни хора, добавяше:

– Спазвате ли въздържание с жена си по време на пости, неделни дни, на празници? Толкова ли деца имате, колкото ви дава Бог? Имате ли любов към врагове и приятели? Ако постъпвате така, тогава ще побеседваме за умствената молитва. Ако не, то няма и умствена молитва. И няма да си губим времето.

Един благочестив студент – богослов, който често посещаваше “Буразери”, зададе на отец Арсений следния въпрос:

– Дядо Арсений, как е възможно, съгласно завещанието на апостол Павел, да се молим непрестанно? (виж 1 Сол. 5:17).

 Старецът се озова в действително трудно положение. Самият той преживяваше в себе си това тайнство. Но как да обясниш това с думи така, че събеседникът, още непосветен в този език, да те разбере? За да излезе от трудното положение, той бе принуден за миг да открехне вътрешния си свят, като каза:

– Как да ти обясня, чедото ми? Сега с теб разговаря езикът ми, но в сърцето моторчето работи непрестанно.

Студентът се изуми от отговора, мислейки за това, “какъв пламък може би обкръжава този простичък старец, щом едновременно с беседата той запазва вътре в себе си непрестанната молитва!”.

Студентът попита отново:

– Дядо Арсений, знам, че постите много строго. Как издържате това?

 И старецът каза прости, но мъдри думи – плод на просвещение:

 -Ако имаш в къщата си мъртвец, ще поискаш ли да ядеш и да пиеш?

 След като поразмисли, впоследствие той ми обясни, че старецът непрестанно има в себе си толкова напрегнат спомен за спасителните страдания, че пламъкът на болката и любовта едновременно с помненето на смъртта намаляват и естественото и неподлежащото на укор чувство на глад. Споменатият младеж, след като завърши учението си, се засели на Света Гора, където и бе постриган за монах. Днес той е игумен на манастира “Ватопед”.

Арсений Пещерник, другар и съпостник на великия атонски старец Иосиф Исихаст, известен днес далече извън пределите на благословения дял на Майката Божия. Историята на живота на стареца Арсений, разказана от монах Иосиф, населник на атонския манастир “Дионисиу”, е още едно свидетелство за това, че и в наше време, което изглежда толкова бедно откъм благочестие, още има свети хора, чиито подвизи, трудове, добродетели и благодатни дарования достойно ги нареждат до древните преподобни пустинни отци.

Из книгата: Старецът Арсений Пещерник Сподвижник на стареца Иосиф Исихаст Монах Иосиф Дионисиатски. Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон.

За Николина Александрова

Виж още

Евангелието, монашеството и покаянието – I част

Евангелието на нашия Господ Иисус Христос е радостна, блага вест, защото носи на света не ...