Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Неврокопската света митрополия, с благословението на Неврокопския митрополит Серафим, възстановява издаването на брошурата „Православен глас“.
То започва през 1996 г., по инициативата и с благословението на приснопаметния Неврокопски митрополит Натанаил. Възстановеното издание ще съдържа тълкувания на неделните евангелски четива. Брой първи е посветен на Неделята, в която се чете Притчата за Сеяча.
Публикуваме тук първия брой на възобновената брошура.
IV НЕДЕЛЯ СЛЕД НЕДЕЛЯ ПОДИР ВЪЗДВИЖЕНИЕ –
на св. Отци от VII Вселенски събор. Св. мчк. Лонгин Стотник
Литургийно свето евангелие:
Рече Господ тази притча: излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха; а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага; други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха; а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша! А учениците Му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча? Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират. Тая притча значи: семето е словото Божие; а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят; а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват; а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод; а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша! (Лука 8:5-15).
Притчата за сеяча
Господ Иисус Христос е добрият Сеяч
С днешната притча за добрия сеяч Господ говори на слушателите Си така, както и Бог е говорил в Стария Завет. Там Бог представя Себе Си като човек, който е посадил лозе и се грижи за него (вж. Ис. 5:1-7; Пс. 79:9-17). Сега Господ Иисус уподобява Себе Си на сеяч, който е излязъл на нивата си да сее. Говорейки по този начин, Той разкрива истината, че Той е същият и единствен Бог, Който е говорил на народа Си в Стария Завет.
Като посочва Себе си като сеяч, Спасителят показва, че Той винаги и по много начини сее по целия свят семето на Своето учение. Учи чрез книгата на цялото творение, чрез съвестта, вложена в нас, чрез мъдростта, дарена на човеците, с дивния Си промисъл за всеки човек и по безкрайно различни начини.
С израза „излезе сеяч да сее“ Той подразбира въчеловечаването Си и идването Си в плът на земята, за да спаси човеците. Не е дошъл, за да съди и да наказва, но за да се погрижи за нивата Си, която сме ние, хората, и да посее словото на вярата. Той сее Своето семе. То не е на друг, а е лично Неговото. Пророците не са предавали свои думи, а думите на Бога. Затова те винаги заявяват: „Така казва Господ“. Но Господ ни предлага Своето слово, защото Сам Той е предвечният Бог, Който е създал света.
Сред цялото човечество Христос сее Своето слово щедро и без да прави разлика. Макар и предварително да знае, че не всички ще го приемат, нито всички ще дадат плод, все пак от Своя страна Той проявява милостта Си към целия свят. Ако погледнем буквално, наистина е невъзможно да дадат плод отъпканият път, каменистата почва и земята, пълна с бурени. Но когато става дума за хора, всичко е възможно. Може и безразличният, и коравосърдечният, и потъналият в много материални грижи човек да се промени, да смекчи сърцето си, да приеме с благодарност словото на Господ, да се покае и да се спаси. Ако в крайна сметка в притчата тези три вида хора не са се променили, това не се дължи на сеяча, а на тяхната неразкаяност.
Задържане, търпение, плодотворност
Според притчата хората, които погиват, са три категории. Първите са тези, които, когато се случи да чуят Божието слово, не го задържат в себе си, но проявяват безразличие и го пренебрегват. Другата категория са онези, които временно приемат в себе си словото, но после заради някое изкушение или притеснение се отдалечават от пътя Господен. Трети случай са онези, които през целия си живот задържат в себе си Господните заповеди, но не ги оставят да дадат плод, понеже разсейват ума и сърцето си по разни грижи, богатство и наслади в тукашния живот.
Тези, които се спасяват, отбелязва Спасителят, имат обратните качества на споменатите в горните три категории хора. По-точно казва, че те „пазят“ словото и „с търпение принасят плод“; тоест те не са безразлични, но запазват в себе си божественото учение и, като проявяват търпение в различните изпитания и обстоятелства в живота, накрая дават плод онези добродетели, които се обобщават в любовта към Бога и към ближния „с всичкото си сърце и с всичкия си разум“.
Живоносното слово на Иисус Христос
Уподобяването на словото Господне със семе не е случайно. Семето, макар и външно да изглежда нещо незначително и нищожно, носи в себе си живот. То пораства вътре в земята, която го е приела, и се превръща в растение, а дори и в много високо дърво. Подобно и словата на Евангелието по начало изглеждат като обикновени нравствени повели, в по-голяма или по-малка степен подобни на онези, които срещаме в разните религии, философии, идеологии и култури. Но колкото повече вярващият човек ги запазва в себе си с последователност и голямо смирение, той опознава истинската им същност: те произхождат от Вседържителя Бог и са откровение на Неговата същност. Със спазването на Христовите заповеди започват у вярващия да бликат струите на нетварния живот, присъщ на безначалния Бог. Постепенно вярващият излиза от тесните рамки на индивида като птичето, което се излюпва, и той се открива за безкрайните измерения на един друг вид съществуване – на личността. Освещава се, обожествява се, вижда всички и всичко и ги приема в себе си. Става подобен на Бога, такъв, какъвто Бог го е искал, когато го е създал.
Затова нека не пренебрегваме Христовото слово, защото то е силно и могъщо, и носи в себе си вечния живот. Нека го приемем в земята на своето сърце и да го отгледаме в нивата на Църквата с помощта на благодатните средства, които ни дарява Светият Дух, така че да даде плод и да стане дърво, което ще се извисява над земята, но и ще е вкоренено в духовния небосвод, за да ни дава плодовете на живота и нетлението.
Амин.
(По „Фони Кириу“, 14.10.2012 г.)
Източник: Неврокопска св. митрополия
