Начало / Uncategorized / Пример за девиците, живяла като ангел или още за св. Петка от Търново

Пример за девиците, живяла като ангел или още за св. Петка от Търново

Света Параскева Епиватска Търновска е преподобна, отшелница.Тя е живяла през втората половина на Х в. Родена е в Епиват край Каликратия, Византия. Според изследователите, времето на нейния живот се определя възможно най-точно от факта, че братът на светицата, Евтимий е канонизиран в периода 989–996 г. Преданията за отшелническите й подвизи стават основа за възникване на култ към нея през ХІ в., когато мощите й са намерени в Каликратия.

Предполага се, че канонизацията на светицата е извършена в средата на XII в. по нареждане на патриарх Николай IV Музалон Историята на пренасянето на мощите на св. Петка е важен агиологически момент в култа на светицата. След продължително пребиваване в неизвестност, те са открити от християни и погребани в църквата “Свети Апостоли” в Каликратия през XI в.

Пренасянията на мощите на Балканите дължим на цар Иван Асен II (юли 1231 г.); след падането на Търново под османско владичество са пренесени във Видин (1393 г.); след покоряването на Видинското царство – в Белград (1396 г.); Сюлейман II превзема Белград и пренася мощите в Цариград (1521 г.; молдовският воевода Василий Лупу – в столицата си Яш (1641 г.). Там се пазят и до днес в храма „Св. Три светители“. Тези събития оказват влияние и на възникването на други имена на светицата – Петка Белградска, Петка Сръбска, Петка Нова, Петка Яшка.

Историята на култа към св. Петка Търновска в България е свързана основно с книжовните центрове на Търново и Видин. Тя е неразделна част от общия култ към т.нар. “търновски кръг светци” (св. Иван Рилски, св. Иларион Мъгленски, св. Михаил Воин и други). Основна заслуга за развитието на култа към светицата и голямата почит към нея на Балканите, дължим на Св. Евтимий Търновски. Той съставя житие и служба за нея.

Представяме Ви откас от Житието на св. Петка, дело на Патриарх Евтимий.

Когато [Иван Асен] всичко така завладяваше и покоряваше, и до него достигна славата на преподобната. Като се научи за нея с голяма радост, от сърце се разпали. Подобно на елен, разпален за водни извори, и той желаеше някак да се наслади от нетленното съкровище на честния ковчег със свещените мощи на преподобната; защото тя навсякъде просия с чудеса, навсякъде разпростря благотворни лъчи, та озари всички земни краища. Щом намери сгодно време, благочестивият цар намисли добър и богоугоден план, полезен и достоен за похвала. Веднага той изпрати [пратеници] при франките, които бяха в Цариград; той не искаше нито сребро, нито злато, нито бисери, нито скъпоценни камъни, а вредом прославения ковчег на преподобната. Защото какво друго щеше да му бъде по-мило от тялото на преподобната? Винаги в ума му беше тази мисъл: „Дори и до половината от царството ми да поискат, готов съм всичко да дам: било имоти, било злато, било сребро, било бисери, било скъпоценни камъни – всичко от сърце ще дам, от всичко ще се леша само да получа съкровището, което аз желая.“

Когато чуха това, франките тутакси се отзоваха на молбата; с всяко усърдие и бързина, както във всеки [други случай], така и в този случай те го послушаха и заповядаха той да получи желаното; а в знак на покорност се изпратиха и много други неща, като обещаваха и като уверяваха, че и душата си ще дадат, ако би било възможно. Самодържецът [Иван Асен], като слушаше за тия [неща], струваше му се, че лети на небето, и от преголяма радост нямаше къде да се дене. И веднага той изпрати тогава много тържествено всеосвещения Марко, който беше митрополит на великия Преслав, за да пренесе тялото на преподобната от Епиват в славния град Търново. А след като отиде там с ревност, онзи [митрополит Марки] й отдаде всички съответни почести, а след като взе тържествено свещените мощи, ревностно се отправи за своята [родина], отдавайки благодарност на бога и на преподобната.

След като измина франкските владения и стигна в своята страна, всички из околността се притекоха и със свещи, кадила и благовонни масла проводиха ковчега на преподобната до славния и царстващ град Търново. А когато узна за това, благочестивият цар Иван Асен излезе из града със своята майка, царица Елена, със своята царица Ана и с всички свои велможи. С тях беше и всечестният патриарх кир Василий с целия църковен клир; с тях беше и безчислено множество народ. Царят и всички, които бяха с него, отидоха пешком на четири поприща от града, за да посрещнат с голяма тържественост преподобната. Като я поеха благоговейно със своите ръце, от душа и от все сърце те я целуваха с любов. Когато пък я донесоха, положиха я в царската църква, където лежи и до ден днешен, давайки различни изцеления на онези, които с вяра и любов се притичат към нейния славен ковчег.

Аз недоумявам що да й поднеса достойно, защото всичко, което е почтено на тоя свят, е недостойно за нея. Ала макар и не по заслуженост, аз ще съобщя необходимото за посрещането й.

Ако тогава не бях се приготвил за твоето посрещане, преподобна майко, то сега ще възвестя онова, което идеше да се каже тогава. Като чедолюбива майка, ти ще приемеш детелюбно и сладко и последния дар като пръв. Но какъв достоен дар да ти поднеса, о честна Параскево? Ти си по-велика от всички земни дарове! Макар и да не присъствах аз на тогавашното ти посрещане, ала сега те съзерцавам като скъпоценно съкровище и на тебе като на жива от сърце ти казвам, което тогава щях да ти кажа.

– Добре дошла, хубава Христова невесто, чиста гълъбице, позлатена от светия дух, девствена похвало, пустинножителнице, събеседнице на ангелите, добродетелни раю, красиви доме на чистотата! Бог обикна твоята хубост и с различни чудеса те украси на земята, а духът ти живее в небесата с ангелските воинства! Ангелите те възхвалиха, а човеците те прославят; тебе, девойко, възлюбиха и се затекоха в благоуханието на твоето миро! Ти си честната невеста на истинския жених! Ти си крин, намерен всред тръне! Тебе облажават човешките родове, понеже си последвала своя жених! Ти си застъпница на тези, които са в неволи, и пристанище на тези, които са изложени на бури! Твоят ковчег разлива благотворни струи и прогонва бесовските пълчища! Твоята църква лекува недъзите, дава зрение на слепите, очиства прокажените. Затова облажавам, Петко, твоето тяло, съсъд свещен! Облажавам и твоите честни членове! Облажавам твоя благозвучен език, защото не престана да слави бога! Облажавам твоите очи, защото не дрямнаха от сън, който води към смърт! Облажавам ти ръцете, които се подвизаваха в труд и не се облениха! Облажавам ти и нозете, защото не отслабнаха при всенощното бдение! Ти си съсъд, който е приел истинско миро – светия дух! Ти си гореща застъпница на всички, които идват при ковчега на твоите мощи.

Поради това твоята слава се разпростря по цялата земя, а действията на твоите чудеса осветиха като мълния цялата земя!

Източници:

Св. Евтимий, патриарх Търновски
Първа електронна публикация © Виртуална библиотека „Словото“

http://www.eslavsanct.net/

За Николина Александрова

Виж още

Старомодната църква

Преди години разговарях с колежка от светската ми работа и тя ме попита към коя ...