Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Сръбският патриарх Ириней ще открие изложбата посветена на обновената Печка патриаршия, съобщава официалният сайт на Сръбската патриаршия.
До средата на декември месец посетителите на Музея на Сръбската православна църква в Белград ще могат да видят повече от сто икони, автори на които са зографи от времето на обновената Печка патриаршия (1557-1690 г.). Изложените експонати са част от запазената колекция на Музея на Сръбската православна църква. Изложбата ще бъде открита от Сръбския патриарх Ириней, както и митрополити от Св. Синод на СПЦ.
Печката патриаршия е историческа южнославянска автокефална православна църква, конструирана като такава през 1346 г. в Скопие от цар Стефан Душан – на основата на предходната сръбска архиепископия от 1219 г. (с четири стари български епархии), която от своя страна се базира на рашката епархия на Охридската архиепископия. Патриаршията е закрита през 1766 г. от османските власти. Печките патриарси се титулуват „Отца и оучителя Сръблем и Блъгаром“, защото под църковната юрисдикция на тази патриаршия, освен целокупните сръбски земи, влизат и западни български земи (части от Поморавието, Шоплука и Северна Македония, в т.ч. и Рилския манастир).
През 1555 г. по времето на султан Сюлейман Великолепни в дивана има трима везири сърби начело с великия везир Мехмед паша Соколович – сърбин от Херцеговина – Рюстем паша и Али паша Семиз. Благодарение на тяхното лобиране и след поредица скандали и три поредни събора в Охрид на Охридската архиепископия (1528/29; 13 март 1532 г. и 1541 г.), във връзка с антиосманската религиозна дейност на прогонения смедеревски епископ Павле, в дивана се стига до решението да се възобнови старата Душанова патриаршия, като в нея да влязат изцяло сръбски земи, които никога преди не са влизали в диоцеза ѝ – Босна и Херцеговина и Срем.
Целта на възстановената през 1557 г. автокефална църква е политическа – да способства посредством православната вяра да укрепи властта на султана и в онези сръбски земи и по военната граница, които са преимуществено католически. От църковно-институционална гледна точка най-здраво укрепени са били западните български земи, включени в диоцеза й, включително намиращите се днес в България Кюстендил, Самоков, Рилски манастир, Мехомия (Разлог) и Банско.
В 1766 г. диоцезът й е подчинен на Цариградската патриаршия.
