Старецът Порфирий просто, нагледно и достъпно ни откриваше тайните на духовната борба. Казваше: „В какво се състои работата на християнина? Представи си, че душата ти е градина, разделена на две части. В едната половина растат тръни, в другата цветя.
В нас има цистерна с вода (душевните сили) с два крана и две тръби. В едната водата тече по посока на тръните, а по другата – към цветята. всеки път можеш да отвиеш само единия кран. Ако започна да поливам цветята, те разцъфтяват, а ако спра да поливам тръните, те извяхват и умират“.
Старецът не говореше еднозначно за демонизирането на душата или за ангелоуподобяването й. Той виждаше, че на душата оказват влияние, както ангелите, така и бесовете. Не искаше християнинът да се занимава само с борба със злото, в която единствено да скубе тръните. Искаше да види християнина да се сражава за доброто, култивирайки цветята. Резултат от такава духовна борба ще бъдат разцъфналите цветя – ангелските собродетели… след това и изсъхването на тръните – бесовските страсти.
Източник: „Избрани съвети“ на свети Порфирий Кавсокаливит