Вече в течение на хилядолетия у различните народи съществува мантиката – познаването на бъдещето, настоящето, миналото. Към какво ли не прибягват гадателите в своето вълшебство: гледат на небесни светила (астрология), на диви и домашни птици, по тяхното поведение, викове, полет (орнитомантия), на дим (ливаномантия), на гръмотевица, дъга, восък, вода, огън (пиромантия), на огледало (катанстромантия), на сито (коскиномантия), гадаят по движенията на змията (офиомантия). Разпространено е гледането по линиите на ръката (хиромантия), по строежа на човешкото тяло (морфоскопия и физиогномика), по сънищата (онейроскопия). Съществуват предназначени за гледане специални стихове (рапсодомантия) и книги (библиомантия).
За прелъстяване на вярващите нечистият дух съдейства в книгите за гадателство да се поместват някои текстове, външно приличащи на думи от молитва и други религиозни текстове, но съдържанието им е извратено.
Колкото и привлекателни и безвредни да ни се струват всички гадателки, ползването на услугите им е доброволно оплитане на душата в дяволските мрежи. Боговдъхновеният проповедник на вярата и благочестието свети Йоан Златоуст казва: „Гадателят е зъл демон“ и предупреждава хората, които слушат гадателите, че ще бъдат недостойни за разположението и милостта Божия и с това ще предизвикат многобройни бедствия за себе си. Преп. Ефрем Сирин наставлява така: „Пазете се от съставянето на билки, от врачуването, гадаенето, от правенето на муски (талисмани) или от носенето на изработени от други: те не са щит, а окови.“
Преп. Григорий Нисийски учи: „Онзи, който обича плътското от този живот, желае да надникне в бъдещето, за да избегне бедите и да постигне желаното. И за да не обърнат хората взора си към Бога, изпълненото с лъжа демонско естество е изобретило многобройни начини да се познава бъдещето като гадаенето, тълкуването на знаменията, пророчествата, призоваването на мъртвите, изстъпленията, снизхождане на божества, вдъхновения, карти и много друго. И ако някой вид предвиждане вследствие на някаква заблуда е признат за истина, демонът го представя на заблудения като оправдание за лъжливото предложение. Демонската хитрост показва всякакви лъжливи поличби, за да отстъпят хората от Бога и да започнат да служат на демоните. Един от тези видове измама беше и измамата на говорещите с утробата си и хората вярваха, че чародейството им може да привлича към тукашния живот душите на умрелите.“
Когато говорим за гадаене и гадателки, не можем да не спрем вниманието си на българската пророчица Ванга. Мнозина се интересуват как може да се обясни пророческата дарба на тази жена.
Ванга е родена през 1910 г. Веднъж, когато била на седем години, докато играела с други деца на улицата, се извил ураганен вятър, вдигнал момичето – бъдещата пророчица, и я пренесъл на два километра от дома й. Там, в прашната буря, Ванга усетила, че нечия длан я докосва, и изгубила съзнание. Когато намерили момичето, очите му били засипани с пясък. След известно време тя изгубила зрението си.
Минали години. Веднъж в навечерието на Втората Световна война пред Ванга се явил невидим непознат и й казал: „Скоро светът ще се преобърне и много хора ще загинат. Ти ще стоиш тук, на това място и ще предсказваш на живи и мъртви. Не се бой! Аз ще съм редом с теб и ще ти казвам онова, което трябва да им предадеш!“
Оттогава Ванга придобила пророчески дар. Тя може да разкаже миналото и бъдещето на хората, които се обръщат към нея, да чете мислите им независимо от разстоянието и езика, на който говори и мисли даден човек. Както смятат учените, изучаващи необикновените способности на Ванга, на всеки сто нейни прогнози осемдесет са верни. Българската ясновидка общува с умрелите, задава им въпроси, получава отговори от тях и вижда лицата им пред себе си.
Преди да посети гадателката, човек трябва две или три нощи да държи под възглавницата си бучка захар, а след това да отиде с нея, за да бъде приет от Ванга. А тя, като държи в ръка захарната бучка, сякаш прочита от нея миналото и бъдещето на своя пациент.
От Свещеното Писание е известно, че всички онези, които извикват душите на мъртвите и общуват с тях, са движени от тъмната сила. Вълшебниците, гадателките, спиритистите общуват не с истинските души на мъртвите, а с бесовска измама. Под този вид им се явява бесът и отговаря на въпросите им.
Дори само това безпогрешно сочи, че Ванга не действа с Божията сила. И използването на захарчето, от което тя прочита съдбата на човека, също не е от Бога.
Цяла България знае за невидимото същество „Кики“, което се сприятелило с едно момиченце от Пловдив. Това невидимо същество с почукване отговаря на въпросите на околните, а на самото момиче, на чието ляво рамо живее, дава отговор чрез мислите й. Веднъж момичето посетило Ванга с родителите си. Невидимият „Кики“ ги съпровождал. С духовния си взор Ванга виждала това същество и го описва като приличащо на човек, с умни човешки очи, но с птича глава. По думите на Ванга „Кики“ й разкрил, че отговорът на загадката му трябва да се търси в Древен Египет, в ония времена, когато хората са изобразявали боговете с птичи глави, тоест са се покланяли на дявола под формата на идоли.
Примерът на общуването на Ванга с „Кики“ още повече ни убеждава, че тази пророчица действа не от Всевишния.
Ванга разказва, че с нея непрекъснато общуват някакви непознати същества от космоса, на които тя дължи своя пророчески дар, и свидетелства, че чува всевъзможни заповеди от тревите, дърветата, камъните, птиците, различни други предмети и живи същества.
Неотдавна пророчицата получи международен диплом за екстрасенс №1.
Много различни неща могат да се прочетат за Ванга в пресата. Но християнинът не бива да се интересува от това. Вярващите хора не се нуждаят от гадателки, всичко, което е необходимо за нашето Вечно спасение, се съдържа в Свещените книги, а за всичко свръхестествено, което не е от Бога, а от нечистия дух, не ни е нужно да знаем.
Може би някои от читателите са пожелавали да посетят Ванга и са съжалили, че нямат възможност за това. Знайте, че дори и такива мисли са грях и той трябва да бъде изповядан. Сред по-възрастните жени има такива, които в следвоенните години са търсили помощта на гадателки, за да разберат съдбата на мъжете или синовете си, незавърнали се от войната. Някои се обръщат към гадателки, за да разберат кого обича интересуващият ги човек. Други и сами са се опитвали някак си да гадаят, може би още в детските си години, както например момчетата и момичетата, стремейки се да узнаят името на бъдещите си мъж или жена. Независимо от това, кога и под каква форма човек се е обръщал към гадателки, той е съгрешил тежко и не бива да скрива това на изповед.
Оригинално заглавие: „Гадателството в ръцете на дявола„
Из книгата „Диавол и его нынешние чудеса и лжепророчества“, М. „Даниловский благовестник“, 1994.
Преводът е направен по
Православная церковь об окультизме. Дороги, ведущие в Ад, Сатис, Санкт-Петербург, 1996
Издателство за православна литература „Тавор“