Много пъти Света Богородица се е явявала на различни светии, но никога и на никой не се е явявала в такава слава, както в Константинополския Владически храм.
На брега на залива Златен рог се намирал най-почитаемия в Константинопол храм -Влахернския. След намирането на ризата на Пресветата Богородица / мафорий – дълго женско покривало, от главата до петите/, император Лъв Велики достроил в храма специално помещение за съхранение на светинята. Според преданието, в този храм ежедневно се случвали чудеса:“Някога в Константинопол в една църква имало икона на Светата Дева, пред който висял покров, който я покривал, но всеки петък, на вечернята този покров, без никой да го докосва, сам самичък, с Божието чудо се издигал към небето, а в събота, покрова се връщал обратно на предишното място и оставал там до следващия петък.“ Това място станало мястото на най-голямо почитание към Богородица.
Именно в този храм на 1 октомври 910 г., се случило чудо, в чест на което бил установен празникът Покров на Пресвета Богородица. По време на всенощно бдение, когато всички жители горещо се молели за избавление от обсадата на сарацините, свети Андрей видял Пресветата Дева, шестваща по въздуха с обкръжение от ангели и светии. Светият пророк Йоан Предтеча и апостол Йоан Богослов съпровождали Небесната Царица. На колене, Божията Майка дълго се молила, а след това, отивайки към престола в храма, снела от главата си покривалото и го разпростряла над молещите се в храма хора.
Андрей със страх и трепет съзерцавал това Божествено явление и попитал стоящия до него негов ученик, блажения Епифаний- „Виждаш ли, Царицата и Госпожата, молеща се за целия свят?“-„Виждам, свети отче, и се ужасявам“. Освен тях, никой не видял Богородица. Светите Андрей и Епифаний, удостоени да съзерцават молещата се Богородица, дълго време гледали разпрострения над хората покров и озарената с небесна светлина Богородица. „И докато била там Пресвета Богородица, покривалото било видимо. Когато Тя изчезнала, и то станало невидимо. Но вземайки го със себе си, Тя оставила благодатта там“ . Със застъпничеството на Божията Майка врага бил изгонен от стените на Константинопол, а споменът за чудното явление на Богородица останал у народа.
В повечето славянски езици думата „покров“ означава едновременно „покривало“ и „защита“. Празникът Покров на Божията Майка се празнува само в славянските страни – вероятно защото св. Андрей бил славянин по произход. В Руската църква празникът е установен около XII век. В Константинопол макар и да не празнували този празник, възпоменавали видението на св. Андрей. Във Влахернската църква имало икона на Божията Майка в този вид, както Тя се явила на св. Андрей.
Източник: http://svetlinaiikoni.blogspot.bg/
http://days.pravoslavie.ru/