Начало / Uncategorized / Св. Богородица и съвременното атонско монашество

Св. Богородица и съвременното атонско монашество

Без всякакво съмнение, Богородица се е явила като смирена, чиста, скромна, прекрасна и светейша жена в този свят. Тя станала Майка Божия и майка на всички хора.

Нейното смирение било истинско, чистотата – изключителна, а простотата станала нейно украшение, безмълвието й пък надмина най-гръмогласната проповед. Светостта й била очевидна за всички. Нейното непорочно смиреномъдрие, вечното девство, което прониквало в цялото й естество, изключителната скромност и безгранично безмълвие в целия й живот са поучителен пример за всички ни.

Усърдното послушание на Богомайката към Божествената воля показва нейната любов, смирение и вдъхновение. Това не е било някакво насилствено и принуждаващо действие, в което човек не е свободен и е принуден да направи нещо от страх.

Величието на нейното смирение, оправдано прави Богородица прекрасна,удивителна и единствена. Неомъжената майка било възможно да бъде бита с камъни, независимо от това, Богородица сърдечно приема Божията вола:“ Нека бъде Неговата воля, не моята“.

Безграничното доверие на Назарянката към предадената й от архангел Гавриил Божия промисъл може много да ни научи.

panagia_afos-583x1024Необичайно трогателна е постъпката на Богородица на сватбата в Кана Галилейска. Тя, както всякога, пребивавала в мълчание. Но в онзи момент, като видяла, че на масата няма вино, тя нарушила своето мълчание и помолила Своя възлюбен Син да превърне водата във вино, за да не помрачи нищо радостта на гостите. Първоначално Христос се направил, че не я чува. Вероятно не бил съгласен с нея. Но в края на краищата, изпълнил тази молба. Светогорските старци казват, че каквото би поискала Божията майка от Христа, Той всичко изпълнява, заради невероятната си любов към нея. Събитието в Кана – третият случай, когато Богородица е нарушила своето мълчание. Първият път бил в удивителният момент на Благовещението, вторият – когато тя търсела в храма дванадесетгодишния си син Иисус. В Кана, нарушила привичното безмълвие, за да поиска от Сина си чудо и да зарадва присъстващите. Тя станала причина за радостта на хората, съединила ги с Господ – източник на дарове, чудеса и благодат.

Духовната красота на Богородица се проявила и при Разпятието на нейния Син. Тя изпитвала болка, но не печала, съжаление, но не отчаяние. Това е пример за невероятна Майка, не нуждаеща се да плаче, да ридае, не нуждаеща се от женско притворство и утешение. На нея й е добре известно, че нейният Син се разпъва доброволно, изпълнявайки волята на Небесния си Отец. Тя преживяла тази скръб в тайнство, в мълчание. Тя не се възпротивява на жестокото разпятие, не търси справедливост, продължава да се надява, преодолява себе си. Как това не подхожда на нашето нетърпение в скърби, нещастие, отказ и гонения… Слабата и скромна Богородица станала велик символ на героизма, недостижим в нашата дребнавост и користолюбие.

Свети Йоан Дамаскин, величаещ догматическото богословие на нашата Църква, говори за това, че Пресвета Богородица стои на второ място след  Светата Троица. Дори това твърдение е достатъчно, за да се разбере колко Богородица е почитана в Православната църква. Како изглеждат тесногръди протестантите, които не показва такова отношение към Дева Мария. Богородица е неразделна част от Христос. В нашата църква, тя – най-любимият човек след Христа. На Света Гора почитта, оказвана на Божията майка, в пъти превишава култа.

Света гора Атон, „Градината на Богородица“, както я е наричал първо, най-известният монах от Ксиропотамския манастир Цезар Дапонт, по стара традиция е земята на Света Богородица. Нейното присъствие ръководи живота на Атон. Според Словото на мъдрия атонски монах и голям отец на Църквата Григорий Палама, посветено на св. Петър Атонски[1], Света Богородица за светогорските монаси е: защитница, ходатайница, целителница, покровителка, ходатайстваща за тях пред нейния Син. Тези обети са известни и на модерните монаси, които имат благочестивото благоразположение на Божията майка.

Богородице, както е посочено по-горе, не е просто една добра и скромна красива жена. Говорим нетолкова за изключително религиозен и нравствен човек, но за уникална и всесвята личност. Първата Ева, живееща в прекрасната Едемска градина, която с непослушанието си затвори вратите на рая. Втората Ева, Богородица, със своето послушание отново отвори вратите на рая. Тя се явява начело на  нашето спасение, всеславна Благовестница. Ето защо благочестивите светогорци Коливадци, заедно с преподобния Никодим Светогорец, добродетелни отшелници, хвалят и прославят Божията майка, с издигането на манастири в чест на нейното Благовещение.

Атонските манастири Великата Лавра, Ватопед, Филотей, скитът на манастира Ксенофонт, а също така многочислени килии, посветени на  Благовещение на  Пресвета Богородица. На Рождество Богородично е посветен кириакона на Новия Скит, в това число и различни килии, в частност, на блажения старец Паисий, отличаващ се с особена любов към Богородица. Успение Богородично чества Иверския манастир, където в този ден се устройват големи тържества  (панигири). На Въведение Богородично е посветен католикона на Хилендарския манастир.

На Света гора се намират около шестдесет-известните чудотворни икони на Богородица, както  византийски така и от по-късни времена в драгоценни обкови, с разнообрази украшения, със сребърни и златни лампади. Пред тези икони, се четат възхитителни акатисти, молебни канони, Богородичник. Горят восъчни свещи и ароматен тамян. Иконите приемат молитви, поклони, земни поклони. Всяка от тях има невероятна история, чудеса, традиции и доказателства. Те се честват с псалми и химни, духовни песни на радост.

athos_009_e-1024x723

Някои от тези икони: «Лавриотиса» – Икономиса на преподобния  Атанасий Атонски, «Кукузелиса», икона на преподобния Йоан Кукузел, велик псалт, когото сама Богородица наградила за неговото чудодейно изкуство. Ватопедската «Виматариса» (Олтарница), иверската «Портаитиса» (Вратарница), хилендарската «Трихеруса» (Троеручица), иконата на Зограф «Акатистна», «Всемилостива Застъпница» манастира Кутлумуш, «Герондиса» Пантократор, дохиарската «Скоропослушница», филотейската «Гликофилуса», «Мировлитиса» (Мироточива) манастир св. Павел, ксенофонтската «Одигитрия», «Антифонитрия» манастир Констамонит, «Достойно есть» Протат. В благочестивите жития на атонските преподобни, събрани в един том, ние виждаме техния живот свързан с Богородица: Гавриил Кареот, чул за първи път ангелския химн «Достойно есть», Гавриил Иверски, намерил в морето чудотворната икона «Вратарница».

Сава Хилeндарски взел от Йерусалим иконата «Троеручица», Дионисий, ктитор на едноименният манастир, намерил иконата « Акатистна». Преподобния Антоний Киево-Печорски от Есфигмен по повелята на Девата се връща в родината си, там да подхранва дървото на монашеството. Симеон Мироточиви бил приканен от Богородица към строителство на неговия манастир. Григорий Палама, по ходатайството на Богородица бил обдарен от Бога с многочислени дарове, в частност, дара на богословието, с помощта на което се борел за православието. Максим Кавсокаливит бил направляван от Богородица към неговата удивителна аскеза. Свети Геронтий Атонски, по своите молитви към Богородица получил източник на прясна вода за своя скит.

Присъствието на Пресветата Богородица в живота на съвременните благочестиви атонски монаси е очевидно. Йоаким Специерис се представил пред Господа, четейки акатиста на Св.Богородица. На руският монах отец Тихон Богородица точно съобщила деня на неговата кончина. Стареца Филарет Карулски често говорел, че в този безутешен свят го подържа Божията майка. Старецът Евлогий казвал, че Богородица го повела към Атон от родното му село. Отец Йоаким от скита Света Анна говорил, че неговото утешение било да се «държи за полите на Богородица» … Анастасий, игуменът на манастира Григориат, почти «изял» иконата на Богородица, намираща се в неговата килия, непрестанно се прекланял на нея. Блаженият старец Йероним Симонопетрит, произнасяйки или чувайки името на Богородица, плачел. Известният старец Паисий Светогорец говорил, че Йерусалимската икона – това е самата Богородица. Отец Ефрем Катунакиот разказвал, че някога Богородица дошла към него и го целунала. Той почувствал и я чул.

Това е живата вяра. Това е нашата Богородица. Трябва ли тогава някакъв дидактична епилог или морално заключение? Единственото нещо, което остава за мен е да ви благодаря, мили мои, че ми дадохте възможност да говоря за свещена жена – за Божията майка. Модерното атонско монашество, без съмнение, силно и непоколебимо се основана върху любовта на Света Богородица.

Монах Моисей Светогорец

 

[1] В 8. век Божията майка удостоила Св. Атон с посещението си и се явила на Атонския пустиножител преподобния Петър, когото нарекла свой жребий. В житието на преподобния Петър Атонски се споменава, че този пустиножител преди постъпването си в Атонската гора имал за свой покровител св. Никола. Един път се сподобил да види в неизказана светлина Божията Майка и св. Никола, който стоял пред нея раболепно и я молил да покаже място на Петър за монашеско пребиваване. Пресвета Дева Мария му отговорила:

„В Атонската планина ще бъде неговият покой – това е моят жребий, даден ми от моя Син и Бог. Откъсвайки се от светските мълви и притежавайки духовни подвизи, с вяра и с любов призоваващите моето име, там временния си живот ще прекарат без печал и заради богоугодните свои дела вечен живот ще получат. Много обичам това място и искам да умножа иноческия чин и милостта на моя Син и Бог; служещите там да не се разоряват во веки и да съблюдават спасителните заповеди. Ще ги разпространя в тази планина на юг и на север, и ще я притежават от море до море, и тяхното име в слънчевата планина сътворя и ще защитя тези, които там търпеливо на постничество ще се отдадат“.(б.п.)

Превод: Ангел Карадаков, Николина Александрова

Източник:http://www.pemptousia.ru/

За Ангел Карадаков

Виж още

Направих любовно заклинание. Какво да правя сега?

Въпрос на читател: Здравейте, направих бяло любовно заклинание у дома, но след това разбрах, че ...