Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Месеци наред слушаме една мантра, която се повтаря постоянно. Още от януари месец се заговори за събор, който ще се проведе в Истанбул, след това стана ясно, че ще бъде на о. Крит, където се и проведе.
Месеци наред говориха и се изказваха всякакви хора, кой по-близо, кой по-далече от църковните и богословски среди. Всеки се вълнуваше и изказваше мнение. „Вселенски“ го наричаха, а след това „Всеправославен“, когато стана ясно, че четири от патриаршиите няма да участват започнаха да го наричат „Велик и Свят“, а накрая просто „Събор“.
Месеци наред слушахме как този събор е с историческа важност за всички ни – за православието, съборността и бъдещето на Църквата. Темите, които се очакваше да бъдат обсъдени на този събор бяха чакани доста време, докато се реши да бъдат обсъдени теми, които не са чак с такова важно значение, а важните ги оставиха за някой друг път. Когато пък Българската църква се отказа от участие в този събор, заради не избраните не най-съществени теми, бе обвинена в това, че за пореден път се изолира от вселенското православие, че не иска да общува и отново владиците ни показват закостенялост и неуважение към другите.
Позицията на Църквата ни бе последвана от Антиохийската, Грузинската и Руската патриаршия, които явно не като БПЦ се отделяли от вселенското православие.
Месеци наред бе пробутвана буквално идеята и мнението, че БПЦ е в негласна схизма с гръкоезичните църкви, като Вселенска патриаршия, древните патриаршии и Еладската архиепископия. Мнение, което малко противоречи на истината, защото последната среща в Благоевград говори иначе.
През миналата седмица в Благоевград се проведе ежегодна конференция. Тя е международна и в нея участват всички Поместни православни църкви, а разглежданите проблеми обикновено са свързани с ереси, гибелни култове и секти. Какво се обсъжда тази година може да видите тук, но ми иска сега да обърнем внимание на друго.
Тазгодишната тема на форума някак си съвпадна и с придобилата широка полемика позиция на Св. Синод по отношение на Събора в Крит, заради която позиция те бяха наречени фанатици, фундаменталисти и пр. „Фундаментализмът – вярност към традицията или модернизъм?”, бе темата на конференцията тази година. Позициите на Св. Синод поначало винаги не са приемани добре в част обществото и сега не мисля, че е времето и мястото да припомням колко от позициите с обществен характер не са приемани от тази част. Ще кажа само, че понякога, да не кажа почти винаги, позициите на Синода са били на място що се касае до обществените теми, като гей-паради, биоетични проблеми и дори проблема с бежанците.
Спомняте ли си как, когато митрополитите излязоха със становище, че България не бива да приема бежанци всички обществено ангажирани писачи почнаха да обиждат църквата и да я обвиняват в липса на любов? Е, тогава така бяха нещата, а сега са иначе. Просим пари от ЕС да ни подсигури границата, правим огради и не искаме и да чуем за бежанци, мигранти и пр. Обвиняваме и Европа в това, че допусна тази вълна. Позицията на синода бе далновидна и тогава митрополитите ни се оказаха прави, та затова сега същите писачи си промениха мнението и подобно на фурнаджийски лопати запяха в другия хор, който доскоро плюеха.
Нещата със събора ми се чинят, че са същите.
Според изказвани мнения Българската църква се е самоизолирала, отдалечила се е от вселенското православие и единственото, което й остава е… схизма. Негласна била сега, но скоро можело да стане и гласна.
Конференцията в Благоевград обаче показа друго. Не само, че БПЦ не е изолирана, а за почти седмица стана център на междуправославна конференция, в която участие взеха почти всички Поместни православни църкви. Конференцията събра дори и „скараните“ патриаршии – Йерусалимска и Антиохийска, както и Румънската и Сръбската, които също бяха в конфликт. В неделя заедно всички отслужиха и литургия, за да засвидетелстват съборността на Църквата и както каза в словото си епископ Христофор, че „съборността в Църквата се изразява в два уникални начина. Първият е единството във вярата, а вторият е единството в тайнствата и по-специално в св. Евхаристия. Така че, когато имаме единство във вярата и единство в тайнствата, особено в тайнството на Евхаристията, стигаме до общение и единство с Главата на Църквата – Христос“, каза още той.
Българската църква в лицето на Неврокопска епархия показа, че Църквата ни не е изолирана нито от вселенското православие, нито сама се изолира.
Появи се и информация, че от Крит, където бе проведен съборът искали да дойдат, но не им било позволено. Тъй като по стечение на обстоятелствата и аз присъствах в Благоевград, ще кажа, че лично видях представителя от Крит, бе дякон и даже служи на литургията в неделя. Той бе и активен участник във форума.
В продължение на месеци ни бе внушавано, че отстоявайки позиция ние сме слабите и трябва покорно да навеждаме глава и да слушаме по-големите, забравяйки, че Българската църква е не само с автономно управление, а е и със статут на патриаршия. Самостояната църква има право, чини ми се, да проявява и характер от време на време.
Като пряк свидетел на конференцията в Благоевград мога да заявя, че Българската православна църква не е и не е била изолирана от вселенското православие. И последно. В неделя служиха духовници от Антиохийската, Руската, Сръбската, Румънската, Българската, Грузинскта патриаршия, както и от Кипърската и Албанската архиепископия. Поздрави в началото на конференцията бяха прочетени от Антиохийския, Йерусалимския, Руския, Сръбския, Румънския патриарх, както и от Кипърския и Албанския архиепископ, а лично Българският патриарх Неофит благослови и началото на форума.
Месеци наред слушахме много мнения и изказвания, мисля че е време да се заслушаме по-добре в гласа на пастирите ни, които са натоварени с отговорността да ни водят и пазят, понякога и от нас самите и да не забравяме, че именно волята Божия е тази, която води всички ни към спасението на душите ни. И последно. Ако някой се изолира със сигурност това не е БПЦ.
Автор: Ангел Карадаков
