6. Евтаназия извършват хора, които са разположени към самоубийство, а те са доста уязвими. Узаконявайки възможността човек да се самоубие, правителството потвържадава, че тези хора не си струва да живеят.
7. Евтаназията подпомага и даването на ново определение на думата „лекарство“, което може да се определи и като смъртоносна отрова предписана от лекар с ясното намерение да убие човек.
8. Евтаназията дава ново право – „право да умреш“. Това коренно подкопава правото на живот, което не може да се откаже, дори доброволно. „Право да умреш“ – правен абсурд.
9. Предоставянето на държавата и съдилищата права за легализирането на убийството е изключително опасна стъпка, която има значителни последици. В Холандия много хора стават жертва на „принудителна евтаназия“.
10. Предоставянето на право на медицинските работници легално да убиват, дори и в ограничени случаи е глупаво и опасно. Използването на този закон ще позволи да бъде скрита медицинската небрежност или професионална такава. Подобни прецеденти вече съществуват в няколко европейски страни, където евтаназията е легализирана.
11. Децата могат да окажат натиск върху родителите си, така че те да се възползват от новата „услуга“. Такива подобни случаи са били регистрирани в САЩ и Европа. Когато хората живеят дълго и харчат спестяванията си за себе си, не е трудно да отгатнеш егоизма в топенето на наследството.
12. Участниците в легализирането на евтаназията пренебрегват факта, че хората могат да се намират под влияние или натиск и да използват „услугата“ по различни причини. Например, легализацията на евтаназия на деца в Белгия игнорира факта, че децата могат да се подадат на влияние, което е в противовес с интереса им.
13. Не е развита и дискусията, която трябва да определи каква е крайната фаза на евтаназията. Така наречените „предпазни мерки“ са илюзорни или неефективни във всички юрисдикции, където се е легализирала евтаназията. Известно е, че много хора се чувстват по-облекчени, ако техният опит за самоубийство бъде неуспешен, но не можем да разпитаме жертвите на евтаназията, дали те съжаляват за решението си.
14. Евтаназията е основана на светския принцип: няма нищо след смъртта, самоубийството с нищо не може а повлияе на съдбата след смъртта. Това е доста самонаедяно. Ако, както християните вярват (и доскоро почти цялата западна цивилизация), има живот след смъртта, то самоубийството е акт с огромни морални последици.
15. Евтаназията е морален, нравствен въпрос (иначе какъв друг може да е?), който никога не е бил обсъждан, дори по периферията. Тези, които искат да се легализира евтаназията изглежда просто приемат за даденост тази идея, че помощта при самоубийство е правилна. Те не правят опит да формулират последователна философия, която да илюстрира защо това е така.
16. Злоупотреба с евтаназията се извършва там, където тя е законово призната, например съдиите в Холандия допускат някои семейства да прилагат евтаназия на техните възрастни родители, които страдат от деменция, независимо от факта, че самите възрастни хора не са поискали евтаназията и не е имало конкретни доказателства, че те искат да умрат.
17. В страните, където евтаназията е легализирана, растат цените на тази „услуга“. В Белгия и Холандия, голям брой хора умират в резултат на евтаназията всяка година.
18. Специалистите по етика настояват „принудителната евтаназия“ или по-скоро убийство, за децата да бъде легализирана. В Холандия това вече е факт.
19. Евтаназията подпомага усещането за обезценяване на човешкия живот. В медицинските заведения умъртвяват човека, така сякаш убиват домашен любимец.
20. Там където евтаназията се легализира, активистите за тази „услуга“ я прокарват във всички възможни области. Те говорят за някакъв вид „предпазни мерки“ и „ограничени обстоятелства“, което е откровена лъжа. Крайната цел е евтаназията да се прилага без никакви извинения.
Източник: Православие и мир