Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Константин, епископ Преславски (9-10. век) е писател и църковен деец, представител на Преславската книжовна школа. Той е една от най-значителните фигури в историята на старобългарската духовна култура, непосредствен ученик на славянския първоучител св. Методий. Биографичните данни за него са твърде оскъдни. Най-значимото негово произведение е проповеднически сборник „Учително евангелие“, едно от връхните постижения от Златния век на българската литература, написано през 893–894 г. — неделно тълковно евангелие, състоящо се от 51 беседи, взети от византийски сборник. Учителното Евангелие е снабдено с две предисловия — стихотворна молитва, известна като „Азбучна молитва“ и прозаическа част.(Тук)
Учителното евангелие има голяма стойност като първият систематичен проповеднически труд на славянски език.
Всички съчинения на Константин Преславски са достигнали до нас единствено в преписи, най-ранните от които са от 12. и 13. век.
Предлагаме ви Беседа 28 от Учително евангелие
Евангелското четиво е Лк. 5:1-10.
Братя, като преминаваме от една [духовна] храна към друга, да хвалим и да прославяме Господа, Бога наш, който благоволи към нас да послушаме и този свети евангелист. Затова нека внимаваме прилежно и да чуем какво ще ни разкаже това сказание, та да си тръгнем обогатени. Защото не златото, нито среброто са [истинското] съкровище, а словата Божии. Такива, прочее, са думите на тази повест.
За риболова св. Кирил Александрийски казва, че чрез ловни хитрости Христос улавя учениците си, за да разберат как всесилна е неговата воля, как всяка твар прислужва на боголепното му желание. И така очевидността на извършеното да предизвести учениците, че не ще бъде безплодно и без награда тяхното усърдие, ако съумеят да разпрострат мрежата на евангелското учение и да съберат от всички краища човешкото стадо.
Подобава да обърнем внимание и на това, че, като не успяха Симон и другите с него да изтеглят мрежата, „кимнаха“ – рече – „на помощниците си“, сиреч, съгласно ловния обичай, дадоха знак, обхванати от ужас и страх, без да посмеят да продумат, поискаха помощ, за да изтеглят рибите, както явява казаното (по Лк. 5:7).
Мнозина споделиха, а и сега други споделят подвига на светите апостоли – първите откриха словата на светите евангелия, след тях другите като пастири и учители известяват светото учение.
И днес мрежата се извлича, защото Христос я пълни, призовавайки ни към спасение. А мрежата, както е писано, е в морската дълбина, сиреч – в бурята и вълните на този живот (по Пс. 68:3).
Така, христолюбци, като слушаме [евангелието] всяка неделя, да бъдем по-добри и, избегнали подмолите на това житие, да приемем Христа в нашите кораби, т.е. в нашите души. Ще постигнем това, ако съхраним заповедите му, а те не са трудни. „Възлюби, рече, Господа, Бога свой и ближния си така, както самия себе си“ (по Мт. 22:37-39; Мк. 12:29-31; Лк. 10:17), а не да го ненавиждаш. Как да го обичаме? Ако го видим гладен – да го нахраним, ако е жаден – да го напоим, ако е гол – да го облечем, ако е странник – да го въведем, ако е болен – да го посетим, ако е в тъмница – да го навестим (по Мт. 25:35-41). Да запазим чувствата си чисти, нека не храним очите си с вглеждане в злото. Нека не разваляме обонянието си със зловония, нито пък да угаждаме на гърлото си с люти ястия, да не разстройваме слуха си с бесовски песни, да въздържаме ръцете си от докосваме на злото. Всички да се очистим и отвън, и отвътре като човеци, за да се насладим на бъдещите блага чрез благодатта на Христос, нашия Бог, който желае спасението на всички хора. Нему подобава слава, чест и поклонение с Отца и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин!
В заглавието не е споменато името на св. Кирил Александрийски (†444), чието тълкование е използвано в краткото изложение.
Превод на Ренета Александрова по изданието на архиепископ Антоний. Номерацията е по реда на беседите в Синодалния препис.
Източник: http://www.slovo.bg/
