Начало / Uncategorized / „Кръщавам филипинците във водите на Тихия океан – това е страхотно чувство“

„Кръщавам филипинците във водите на Тихия океан – това е страхотно чувство“

В продължение на почти две години и половина във Филипините е функционирала православна мисия на Руската православна църква. Успехът постигнат по време на мисията е неоспорим.

Вече над хиляда души са прегърнали Православната вяра. Игуменът на манастира към РПЦ в Тайван отец Кирил Шкарбул е в челните редици на тази мисия. Срещаме ви с него.

– Отец Кирил, кажете ни как се оказахте в тази далечна страна?

– Всичко започна през ноември 2013 г., когато научихме, че Филипините са пострадали от разрушителния тайфун „Йоланда“: хиляди мъртви, цели села унищожени в провинция Лейте и о. Самар, появи се огромна социална катастрофа. Имах желание да отида там и да дам на хората някаква помощ. Бях там с един познат православен монах, заедно ние организирахме събиране на дарения: лекарства, храни, неща от първа необходимост. Пристигнахме в самия епицентър на катастрофата. Имаше планини от трупове, разрушени домове, неописуема човешка мъка… Надявам се, че нашият малък принос е полезен в това ужасно положение… След това имахме още едно пътуване до островите, в което внесохме два камиона със строителни материали-дарения, та хората освен с хранителни и медицински материали да се сдобият и със строителни материали, защото домовете им бяха разрушени, а те живееха в руини. Едва по-късно започнахме мисионерската дейност там.

– И как започна вашата мисионерска работа?

– Приблизително осемдесет процента от населението на Филипините са кръстени католици, страната е доста религиозна. Останалите двадесет процента са привърженици на различните култове, често полиезичници, или на някои напълно диви секти. Живеещите там са и така наречените „аглипаитци“. Главно сред тези групи ние проповядваме Православието. Аглипаицтво е движение, основано от бивши католически свещеник от филипински произход през 1902 г.  Създадено е по политически причини. Впоследствие те се отделят от католиците, защото не подкрепят разделянето на Филипините от Испания и биват дискриминирани като поддръжници на независимостта. В момента обществото обхваща не по-малко от два милиона души, разделени на почти сто независими „църкви“. Един от тях, наречена Независима Католическа църква на остров Минданао, март 2014 отправи към Руската православна църква искане за тяхното приемане в РПЦ. Двама епископи, десет свещеници и двадесет и осем енории, намиращи се на остров Минданао и обединяващи няколко хиляди души. Това е нашата мисия, възникнала в отговор на искането на хората. Пристигнахме и се ангажирахме с мисионерската работа, започнаха да се подготвят тези, които желаят да приемат Православието.

– Какво е впечатлението ви от Филипините, от техните жители?

– Страната е доста лоша. Много селища са лишени от всякакви елементарни, според нас, условия: не съществува канализация, жилищата са необзаведени,  имат достъп до интернет, развива се престъпността, проституцията, цари липса на елементарна хигиена. Но бедността не спира много хора там, особено в селата, за да се чувстват щастливи – и ние работим предимно в селските райони. Там често се живее, както се казва- ден за ден. Не се притеснявате за бъдещето или страстта, за пари, за материалното. Не е както при нас жителите на градовете, това което наричаме „финансово планиране“. Младите хора там не познават живота в дискотеките и помага на родителите си в работата.

На нашата собствена, тесногръда гледна точка, този начин на живот е кошмар, но е по-лесно да се доближим до християнските ценности. Така че, когато човек има по-малко да го свързва с материалния свят, индивидуалната кариера, егоизмът, е по-лесно да влезе в живота на християнската общност и се докосне до духовните съкровища. Дори при липса на интернет е положителна страна- толкова по-малко вероятно да попадне някой под влиянието на различни вредни въздействия. С други думи, бедността е катастрофа, разбира се. Но в същото време тя спестява и много изкушения – включително прекомерна гордост и самочувствие.

Има хора, в по-голямата си част, добри и скромни. Ние, жителите на градската джунгла-европейците или американците не сме толкова лесни за коренна промяна в своя характер, но филипинците в това отношение са по-отзивчиви към добро. И те имат дълбока вяра, способност да променят своите вярвания, обичаи на енорийския живот, в съответствие с каноните на Православието. Православната мисия е за тях в момента този дар от Бога, получен в точното време. Може би преди филипинци не са били готови да приемат Православната вяра… Господ ги е довел до срещата с Истината в най-благоприятния момент.

-Тежко ли беше решението да останете във Филипините, предвид чисто битовите условия?

– Да, понякога това не беше лесно. Жегата там преобладава такова, че след кратко време, едва издържаш! Ако през целия ден трябва да ходя някъде-все е влажно. И все пак навсякъде има мръсотия, прах … Колата е много стара – клати се в движение, постоянно се счупи. Условията на живот са същите като тази на милионите филипинци: нямам климатик, никакви условия… В някои региони трябва да се пазят от комарите, които пренасят инфекции, но мерките за сигурност са помогнали малко. Почти всички от нашите хора са били болни от треска, която е най-малко една седмица на легло. Един от нашите мисионери в продължение на пет месеца имаше здравословни проблеми. Трябваше да напусне … Може да има психологически проблеми, защото трябва да се приспособяваш към местните, екзотични за нас навици, да се научиш да разбираш наистина хората,  и да си съпричастен с тях.

-И на какъв език общувате с тях?

– Почти цялото градско население владее английски. Но в селата е много по-лошо – така че трябва да се работи с преводачи.

– Какви са резултатите от вашата дейност?

– Две първи сме правили масово св. Кръщение – през април 2015 г., малко след Великден – първият път сто тридесет и пет души, след това четиридесет и трима. По-късно, през август-двеста тридесет и девет филипинци: ние извършихме св.тайнство заедно със свещеника Георги Максимов. Всички бяха кръстени във водите на Тихия океан.

Разбира се, чувството е неописуемо … Изглежда, че в продължение на две хиляди години, нищо фундаментално не се е променило – това е, когато хората идват при Христос, цели народи и се кръщават, започва нов живот на цели градове и села. И има тиха радост от факта, че толкова много филипинци съзнателно са решени да влязат в нашата Църква. И това е наистина важно за тях, дълбок акт, не нещо външно и лек. Нищо чудно, че са ги подготвяли за това повече от една година.

– Местните власти не пречат ли да извършите вашата мисионерска работа?

– Пречки все още не е имало- не от бюрократи, не от влиятелната Католическа църква във Филипините. Въпреки това, няколко пъти е имало опити от страна на общинските власти, в някои населени места да се използва нашата мисия за политически цели, за агитация. За да убедим нашите чеда да гласуват на следващите избори. Ние, разбира се, не сме готови да участваме в политически игри …  „Благодаря ти“-така се отнасят с нас навсякъде. Например, в град Киамбого ни предоставиха заседателната зала на кметството за музикални вечери, по време на който звучат православни песнопения, традиционни руски песни. Сега имаме енория там.

– И как местните жители приемат Русия?

– Когато раздавахме „хуманитарна помощ“, който е постоянно при тях чувал фразата – „от Русия с любов“. Те имат положително мнение. Хората там не са запознати с политиката, но за нашата страна, повечето от тях са чували.  Някои знаят, че Русия вече е твърда и смело се изправя срещу Запада. Филипинците са впечатлени от образа на нашия президент като силен държавник … Те го харесват, те се придържат към една независима политика спрямо Русия, бих казал приключенски ентусиазъм.

– Сега какви са бъдещите ви планове?

– Ние се надяваме, че мисията ще бъде постоянна, само ще расте и расте, ще привлича все повече и повече нови хора. Сега нашата дейност засяга предимно остров Минданао. Сега съм във Филипините само от време на време, но възнамерявам да продължа да давам своя принос към общата кауза. Отец Георги Максимов в момента е в Москва, но въпреки това, той се грижи повече от всеки друг за филипинската мисията. За съжаление, в момента е на мястото си само един от нашите руски и американски мисионери Андрю – от Руската православна църква в чужбина, с които ние работим в тясно сътрудничество. Андрю помогна на няколко филипински мисионери, които получават малка стипендия, която даваме с помощта на спонсори. Служителите трябва да се движат постоянно между нашите тридесет енории, разпръснати на огромна територия…

Необходимо е постоянно да се общува с хора, които идват при нас с въпроси, важни за тях. И това не са прости селяни. Например, аз наскоро се случи да кръщавам бивш протестантски пастор, който сам скоро ще се включи в нашата мисионерска работа … Като цяло, задълженията и грижите са много! Надяваме се в близко бъдеще, мисията на РПЗЦ да се обедини с мисията на Московската патриаршия, която ще изпрати обратно и постоянния си представител. Тя е в очакване на „увеличаване“ на собствено филипинското православно духовенство. Кой по-добре, от този който расте в тази страна и е плътта и кръвта, да образова своите сънародници?

– Радвате ли се на плодовете на вашата мисионерска работа?

– Разбира се. Отец Георги, роден мисионер, говори с истинска наслада за първият път когато успя да събере аудитория от двадесет и петима мъже, които с запален интерес го питаха за нашата вяра. Така съм щастлив да видя как нашите новоповярвали идват за да чуят проповед, украсяват храмове, опитвайки се да подражават нашите православни обичаи… По принцип се счита, че новопокръстените са прегърнали Православното учение с цялото си сърце. Такава ревност не може да не те вдъхнови. За мисионерът това е най-голямата награда.

С отец Кирил разговаря Владимир Веретенников

Източник: Stoletie.Ru

За Ангел Карадаков

Виж още

Чудотворната икона на Св. Богородица Скоропослушница пристига в Банско

Чудотворната икона на „Св. Богородица Скоропослушница (Дохиярска)” ще пристигне в храм „Света Троица” Банско на ...