Начало / Uncategorized / Винаги е добре с Бога да се започва и с Бога да се завършва

Винаги е добре с Бога да се започва и с Бога да се завършва

Тази година се навършват 1100 години от успението на св. Климент Охридски, ето защо решихме да ви припомним не само неговото дело, но и това на българските книжовници, поставили основата на нашата литература и най-вече на нашата духовност.

Първият автор, който ще ви представим е Константин Преславски.

След смъртта на св. Методий и разгрома на славянската мисия в Моравия и Панония, неговите  ученици биват затворени, измъчвани и прогонени. „Изповедниците Христови, понеже знаели, че господ за­повядва на гонените от такъв град да бягат в друг град (Мат. 10, 23), закопнели за България, за България си мислели и се надявали, че България е готова да им даде спокойствие „, тези думи четем в Пространното житие на св. Климент Охридски.

Една част от учениците изминават пътя до България пеша, друга част са продадени в робство във Венеция, „И когато ги продаваха, по Божи промисъл, дойде тогава от Константиновия град във Венеция царски служител по царска работа. И, узнал за тях, царският служител откупи едни, а други взе така, отведе ги в Константиновия град… И никой не умря в робство, но едни, покровителствани от царете, починаха в Константиновия град, а другите, дошли в българската земя, починаха в голяма почит.“ Именно от тези ученици се предполага, че е и Константин Преславски.

didacticgospelalphabetprayerconstantinepreslavski

Сведенията за него са твърде оскъдни: една приписка на Тудор Доксов и произведенията на Константин Преславски. От тях разбираме,че той е пряк Методиев ученик, епископ, преводач и талантлив писател. Най-значимото му произведение е Учително евангелие. То съдържа 51 беседи, които са предшествани от поетичен увод, известен като Азбучна молитва и предисловие . В тях авторът посочва нуждата от проповед, личните си мотиви за създаването на произведението, но показва и красотата на славянския език.

Азбучна молитва

  Аз се моля Богу с тия думи:

Боже на всяка твар и създателю

на видимите и невидимите [неща].

Господа — живия дух — изпрати

да вдъхне в сърцето ми словото,

което ще бъде за благото на всички,

живеещи в Твоите заповеди.

Защото е голям светилник на живота

законът Ти, светлина в пътеките на този,

който дири евангелските слова

и се моли да получи Твоите дарове.

Лети сега и славянского племе.

Към кръщение се обърнаха всички,

които желаят да се нарекат Твои хора;

милостта Твоя, Боже, молят горещо.

Но сега дай ми изобилно слово,

Отче, Сине и Пресветий Душе,

на мене, молещия помощ от Тебе.

Ръцете свои издигам винаги нагоре

да получа сила и мъдрост от Тебе,

защото Ти даваш на достойните сила

и цериш всяко същество.

Избави ме от фараонска злоба,

дай ми херувимска мисъл и ум,

о, Честна Пресвета Троице,

превърни скръбта ми в радост

да почна мъдро да описвам

премъдрите Ти чудеса,

като приема силата на шестокрилите.

Сега вървя по дирята на учителите.

Следвайки името и делата им,

ще направя явно евангелското слово,

въздавайки хвала на Троицата в Божеството,

която възпява всяка възраст —

млад и стар със своя разум —

и един нов народ, въздавайки винаги хвала

на Отца, Сина и Светия Дух, Комуто подобава

чест, власт и слава от всяка твар и дихание,

във всички векове и навеки. Амин.

Добре е, прочее, братя, винаги от Бога да се започва и с Бога да се завършва, както рече Григорий Богослов и „в закона Господен да се поучава ден и нощ“, както каза пророкът (по Нв. 1:8), и да се раздават словата Господни на жадуващите души, и че: „не укрих твоята милост и твоята истина от великия събор“ (Пс. 9:11), и още „ще възвестя на братята си, посред храма ще те възхваля“ (по Пс. 29:23). Поради това аз, смиреният Константин, бидейки покровителстван за това чрез твоите молби, брате Науме1, и от гореказаните тези заповеди, склоних на [желанието на] твое смирение.

И всички братя мои, отци и синове, които искате да се поучавате, не ме упреквайте, че съм дръзнал към това, но притечете се и насладете се, подготвили вашия слух. Защото не са мои тези неща, но на този, който дава на безплодните много плод и на безгласните – да говорят. И това се вижда от следното: откривам, прочее, и Валаамовия осел2, проговорил някога с човешки глас (по Ч. 22:28), и сухия камък, избликнал вода за ожаднелите (по Ч. 20:1-11), понеже във всички се възвеличиха делата Господни.

Затова и аз, презреният, покровителстван, както казах, да преведа от гръцки език на славянски тълкованието на светото Евангелие, страхувах се и треперех, като видях слова, по-високи от моето разбиране и сила. Ала после, уплашен от смърт поради непослушанието [си], започнах, без да мога да напиша всичко, но обичайните неделни [евангелски тълкования], молейки за помощ молитвите от всички христолюбци. Нека да ме сподоби общият Бог и Господ наш Иисус Христос да довърша докрай обещанието за слава на Отца и Сина, и Светия Дух. Амин!

1 От споменаването на презвитер Наум се вижда, че Учителното евангелие е създадено преди събратът на Климент Охридски и Константин Преславски Наум да се премести като учител в Девол и Охрид, т.е. във всички случаи преди 894 г.

2 Валаамовият осел, по-точно Валаамовата ослица проговорила на пророк Валаам, за да го укори, че не вижда ангела, който е застанал на пътя му, а я бие, понеже не върви напред.

Тук поместеното предисловие е в превод на Климентина Иванова по изданието на архиепископ Антоний.

Поетичен превод на Азбучна молитва: Ем. п. Димитров, С., 1933

За Николина Александрова

Виж още

Направих любовно заклинание. Какво да правя сега?

Въпрос на читател: Здравейте, направих бяло любовно заклинание у дома, но след това разбрах, че ...