Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
След като апостол Павел каза: „А мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света.“ И отново: “ Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия.“
Ако кръстът е Божия сила, както и е, защо не вярвате на силата Божия? Тогава как вярвате на апостолската проповед, казваща: „Чрез вярата Аврам направи това и това“, и прочие. Вярата е недоказуемо и неизразимо нещо и в никакъв случай не може да се изрази с плътски език. Това се постига с вяра, чрез която всички вярващи светии получиха очакваното от тях. Приемете и вие същата вяра и се поклонете на кръста, сиреч на Божията сила.
Всяко видение и чудодействие на Христос е велико и чудно, и Божествено, но животворящият кръст е най-велик от всички. Защото с нищо друго, а само чрез кръста смъртта беше унищожена и грехът на прародителите се заличи, и адът се провали, и възкресение се дари. Дари ни се и сила, за да пренебрегнем земното и самата смърт. Как бихме били чеда Божии и наследници освен заради кръста на нашия Господ, Иисус Христос, чрез който всичко се устройва. Защото „Които се кръстихме в Христа – рече Божественият апостол, – в Неговата смърт се кръстихме“. И отново: „Които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте. “ Христос е „Божия сила и Божия премъдрост“. Ето: Христовата смърт, сиреч кръстът, ни покрива със съставна Божия сила и премъдрост. Кръстното слово е сила Божия. Или като силата Божия, което ще рече победа над смъртта, ни се яви заради Христа. Или както четирите края на кръста чрез съединение в средата се държат и прилепват, така и заради Божията сила се държи всичко видимо и невидимо, сиреч висотата и дълбочината, дължината и широтата. Той именно е за нас явен знак, каквото е обрязването на Израил. Чрез него ние, верните, отбягваме неверните и един друг се познаваме. Той е щит и оръжие, и победа над дявола. Той е печат, за да не се докосне до нас губителят. Той е въздигане за падналите, подкрепа за стоящите, опора за немощните, жезъл за пастирите, ръководител за отново намерените, дърво на вечния живот.
Та нали това честно, осветено чрез прикосновението на святото тяло и кръв дърво, на което заради нас Христос се пренесе в жертва, достойно приемаме и достолепно му се покланяме!
Покланяме се и на изображението на честния кръст дори когато е от друго вещество. Защото почитаме не веществото – о не! – но знака като образ на Христа. [Христос] рече на учениците си: „Тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески“, казвам, кръстът. Така и ангелът говореше на жените при възкресението: “ Зная, че търсите разпнатия Иисуса.“ И апостолът: „А ние проповядваме Христа разпнатия.“ Не рече прободения, а разпнатия. Дървото на живота, което беше посадено в рая, е първообраз на този честен кръст. Тъй като смъртта дойде заради дървото, пак заради дървото трябваше да се даде живот и възкресение. Яков, като кръстоса ръцете си, благослови синовете на Йосиф. Мойсей, като направи с жезъла си кръстно знамение, раздели морето. Ще кажа кратко: чрез кръста дойде спасението на целия свят.
Из „Житие и живот на нашия преподобен отец Иларион, Мъгленски епископ, а заедно с това и как беше пренесен в преславния (наш) град Търнов, написано от (кир) Евтимий, Търновски патриарх“
