Историята на тази света икона започва по времето на иконоборческия император Теофил. В двореца му имало един патриций на име Симеон. Неговата благоговейна и добродетелна съпруга Виктория тайно почитала светите икони и съхранявайки тази образ на Божията майка. Съпругът ѝ Симеон се придържал към ереста и настоявал пред жена си да му даде тази икона, за да я изгори. Но боголюбивата Виктория предпочела да пусне иконата в морето.
След известно време тя се появила на морския бряг пред манастира “Филотей”. Игуменът на манастира разбрал по чуден начин за пристигането на иконата и заедно са братята я приели с радост и подобаваща чест в съборния си храм. На мястото, където светата икона спряла, още тогава бликнал извор с целебна вода. И оттогава и досега в памет на това чудо ежегодно в понеделник – втория ден на Пасха, се извършва литийно шествие до Аязмото.
Многобройни са чудесата, извършени от иконата на Божията майка „Сладко е целование“. Едно от тях се случило през 1801 г., един поклонник откраднал от тази икона на Пречистата окачена на нея жълтица и веднага напуснал манастира. Като отишъл на иверското пристанище, се качил на един кораб и щял да избяга. Но корабът, след като се отдалечил на около миля от брега, останал на място като закован. Капитанът се чудел и бил в недоумение от това събитие. Междувременно, веднага щом в манастира “Филотей” научили за кражбата, незабавно разпратили хора във всички посоки, за да догонят крадеца. Един от изпратените отишъл на иверското пристанище и щом видял чудесно спрелия се кораб, разбрал причината за това и доплавал до кораба с една лодка. Престъпникът, който вече сам бил почувствал вината си за спирането на кораба, се разкаял и върнал жълтицата. Тогава корабът сам потеглил и продължил по пътя си.
През 1830 г. пристигнали поклонници от Адрианопол. Един от тях с повишено любопитство разпитвал еклисиарха за чудесата на Божията Майка. Еклисиархът разказвал колкото знаел, но поклонникът считал всички предания за басни. Заради това дръзко лекомислие той едва не загинал. Като ходел по горния етаж на корпуса, той се спънал и полетял надолу. Но падайки, възкликнал: “Пресвета Богородице, помогни ми!” и паднал на земята без най-малко увреждане.
Още много други чудеса са извършени от тази света икона.
Тя се намира в съборния храм до колоната при лявата певница на манастира.
В принадлежащия на руския манастир “Свети Пантелеймон” скит, известен с името “Богородица”, също има икона, изобразяваща Пресвета Богородица Гликофилуса. Тя е копие на чудотворната икона, която по време на гръцкото възстание била преместена от Света Гора на остров Тасос и останала там.
Пред иконата на Пресветата Богородица „Сладко е целование“, вярващите се молят за укрепване в Православната вяра, за рожба, при различни несгоди и беди, при физически и душевни недъзи.