Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Евангелие на Яков, известен също като Протоевангелие на Яков е апокрифно евангелие, написано вероятно през II век. Евангелие на Яков разказва за детството и ранните години от живота на Св. Богородица и събитията по време на раждането на Христос. Книгата също така описва смъртта на баща на Йоан Кръстител Захария. Протоевангелие на Яков е може би най-ранният текст, удостоверяващ почитта към Св. Богородица и я представят като нова Ева.
Пръв Гийом Постел (1581г.) публикува на латински език Протоевангелие на Яков (Bibliander.1552). Гръцкият оригинал, от който е направен превода на Постел не е открит. Изразът „протоевангелие“ в този случай означава, че текстът се отнася до събития, които предшестват разказа за Рождеството на Спасителя в каноничните евангелия. Въпреки че името „Протоевангелие на Яков“ остана в научната литература, текстът е известен под различни имена: „Раждането на Мария“, „История на раждането на св. Мария, Богородица“, „Раждането на Мария“, „Откровението на Яков“. За голямата му популярност свидетелства факта, че са запазени около 130 гръцки манускрипта в допълнение към сирийските, етиопските, коптските, грузинските, славянските, арменските и ирландските преводи. Най-ранният текст, с който разполагаме е египетски папирус наречен Бодмер от началото на 4 век, открит през 1958 г.
Въпреки че действието се развива в Йерусалим и Витлеем, анализът на текста показва, че авторът не е добре запознат с географията на Палестина. Ето защо, учените смятат, че по-вероятен е произходът на текста от Египет или Сирия. В допълнение, авторът не прави разлика между планината и пустинята, като използва същите глаголи (например, „отиде в пустинята и слезе с него невредим.“ – 16:2), която е типична за египтяните.
Оригиналният език на паметника е несъмнено гръцки. Най-голям е броят на ръкописите, известни на гръцки език, те съдържат най-древните текстове.
Редица изследователи смятат, че целта на изготвянето на Протоевангелие на Яков е прослава на Пресветата Богородица. Други учени приемат желанието на автора да защити Църквата от атаките на евреи и езичници.
В славянските редакции на списъка на забранените книги творбата не се споменава, но не е включена и в дяла на полезните книги.
Най-старият славянски превод се опира на по-късна гръцка версия. Най-вероятното време за поява на творбата е XI—XII в. Има основания да се твърди, че за пръв път е преведена в България.
Протоевангелие на Яков е познато и по една новобългарска съкратена редакция, която се среща в българските дамаскини. Също е важно да се отбележи, че св. Климент Охридски използва Протоевангелие на Яков при Похвално слово за пророк Захарий и за Рождество на св. Йоан Кръстител, което се помества под дата 5 септември или 23 септември, когато се отбелязва Зачатие на св. Йоан Кръстител.
Протоевангелие на Яков е важно свидетелство за почитане на Св.Богородица в ранната църква, както и учението за Приснодевството Й.
То оказва силно влияние върху химнографските текстове и силно въздействие върху живописта и по-късната литература.
