Начало / Uncategorized / Душата може да роди една малка радост – преодоляването на смъртта

Душата може да роди една малка радост – преодоляването на смъртта

Когато става дума за красота, не просто като външна привлекателност, не като краткосрочна естетическа категория, а като сила, предназначена да спаси света, ние трябва да се вслушаме в това, което ни се казва от самото съществуване и живота на Света гора Атон, не без основание наричана  градина на Света Богородица и планина на Преображението.

Св. Богородица, според Църквата е Пречиста и Благословена сред жените „украсена с красиви добродетели“,приемница на Св. Дух, „прекрасновеличие“ (Богочовека Христос), „украшение на вселената.“

Но, за да пристъпим с нужното благоговение и да разберем тайната на спасителната красота, не забравяйте, че красотата не е само едно нещо, любовта  друго, доброто трето. „Това се възпява от светите отци и колко Прекрасно и колко Красота и Любов, и Възлюбено, и как всички призовава към Себе си, и затова се нарича красота.“ С други думи, Господ е създал света „твърде добре“, т.е. красив. И чрез красотата призова към участие в живота цялото творение.

Вслушвайки се в призива на божествената красота, човек се приобщава към блажения Троичен живот. Противодействието и неподчинението създава в себе си ад на разделяне, проклятие, неестествена безобразност, която не спасява, а  унищожава, както човека така и творението.

Не забравяйте, че освен истинската красота, която е призоваваща и носеща спасение, има и друга, фалшива красота, привличаща и разрушителна, защото това не е проявление на доброто, но красота външна, повърхностна, действаща като съблазън. Тя въвежда човека в объркване и измама, завежда го в капана на робството и унищожението, обещава му леко, като с магия спасение.

В тази борба и изборът на истинската красота се разгръща историята на човека и на човечеството: коя красота ще надвие, в своето влияние  над нас? Коя от тях ще последваме?

В самото начало на нашето сътворение, нас ни е съблазнила измамната красота, разрушила ни е, т.е. отвърнала ни е от  любов и послушание към Бога. Ние я подгонихме прибързано и необмислено. „Красив на вид и добър за храна бил този плод, който ме уби.“

В новото творение отново спасението идва чрез жена. Никому неизвестна и не заемаща важно място в обществото, но смирена и непорочна – Дъщерята Назаретска, която стана „благословена между жените“, която прие архангелската вест и зачена в утробата си Сина и Словото Божие.

Девата, със светото смирение и радостно послушание към Божията воля, прие плода на спасението на света. Тя става „граница на тварната и нетварната природа“, „Стълбата, по която слезе Бог“ и мост „, водещ от земята към небето.“ Нейно чедо стана сам Господ (Божественото слово). Бог стана син, Когото тя роди. Като „по свръхестество майка, а по естество Дева“, тя получи от Светия Дух майчинство в приснодевство и девство в Божието раждане. Тя съедини небето със земята.

И така, въпреки че ние сме нарушили красотата на Божия образ, чрез пречистата кръв на Приснодевството, Божието слово става съвършен човек.

Словото Божието не се появило „от вън“, а смесило – т.е. приобщило цялата наша природа към „Божествената красота“.

Спасението на човека от Божествената красота идва не като вълшебство и невидимо, и не от вън, със сила, която би унищожила неговото достойнство. Напротив, човек спасен, се превръща сам в  творец, източник на красота и източник на спасение за много хора, „източник на вода, течаща за вечен живот.“ С цялото си същество, той славослови Бога и Му благодари.

И Девата, която е родила Бога, извисила самата природа на човека до богородична. По примера  и с помощта на Пресвета Богородица всяка душа, постигаща  мир и чистота, послушание към Божията воля, може да бъде по благодат богородица. Душата може да възприеме и да роди една малка радост, преодоляване на смъртта. И тогава човек става чрез посещението на Благодатта, с цялото си същество явлението на Божията Майка в неговия вътрешен свят. И той пита, като праведната Елисавета, „Откъде ми е това да дойде при мен Майката на Моя Господ!“

Това е именно присъствието на Божията Майка и Застъпница и Питателница на Света Гора.

Автор: Проигумен на Иверския манастир архимандрит Василий Гондикакис

Оригинално заглавие: Красотата ще спаси света – светогорско учение

Превод: Николина Александрова

http://www.pemptousia.ru/

За Николина Александрова

Виж още

Мощите на св. Спиридон пристигнаха в Румъния

Мощите на св. Спиридон Тримитунски, които се покоят на остров Корфу, бяха тържествено посрещнати днес ...