Беше около обяд! Жега! Много сериозна жега! На мен лично ми се ревеше, а на презвитерата ми й беше супер… даже леко хладничко! Разбира се 30 градуса не се зачитат и за нея зимата настъпва, когато температурата падне до +29. Говорим за Целзий… Фаренхайт го знам само като парфюм, но не и като мерна единица.
Както и да е… важното е, че е щастлива! Организацията по пътуването беше на висота. Отец Амвросий и неговият помощник Серафим се бяха погрижили за всичко. Автобусът чинно чакаше всички да се съберем и да потегляме за новото приключение и поклонение в красивия град Генуа. Даже и шофьорът, който беше италианец не беше нервен.
Чудеса! Какво да се прави? Дойде моментът, в който тръгнахме и Серафим ни обсипа с бутилчици вода. Мислех си, че няма нужда от толкова много вода за час и половина път, но човекът е опитен. На четиридесетата минута се облизвахме за поне още три-четири литра ако може. Самото пътуване беше както винаги – духовно. Заедно с архимандрит Амвросий прочетохме акатистите на Пресвета Богородица във връзка с Нейното Успение и на Господ Иисус Христос. Хорът пееше през цялото време, а шофьорът се чудеше какво става, защото въпреки жегата правеше веднага разликата между руски, румънски и църковнославянски езици.
Пътуването продължи точно два акатиста време. Пристигнахме в Генуа и се насочихме цялата група от 50 човека към Арменската църква, в която се съхранява чудотворната икона на Неръкотворния образ на Спасителя. Там ни посрещна отец Марио – италианец приел православната вяра, а с нея и презвитески сан. Направихме молебен пред Христовия образ и веднага се отправихме към Катедралата на Генуа, където се пазят мощи на Св. Пророк и предтеча Йоан Кръстител Господен. След като всеки се помоли в сърцето си, заедно поехме към руската църква в града, където отново направихме молебен, покланяйки се на светините, които се съхраняват в храма.
Презвитерата на отец Марио беше приготвила трапеза за всички ни. Лично аз отнесох един прекрасен и ценен дар. Отец Марио ми даде тамян за чудо и приказ! Благодаря му от сърце! След като излязохме от храма се оказа, че е време да се връщаме в Милано. Качихме в автобуса и потеглихме за там, откъдето тръгнахме. Междувременно настана студ – градусите навън бяха +28, но в душите на всички ни грееше онази топлина, която само Христос може да я даде на тези, които Го търсят.
Благодарим на архим. Амвросий за поредната му грижа и проявена любов към нас!
Автор: Свещеник Стефан Паликаров