Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Само на няколко километра от южната ни граница се намира най-старата възрожденска църква в Източните Родопи. Храмът „Св. Св. Константин и Елена” в ивайловградското село Долно Луково. Този храм впечатлява не с архитектурата или стенописите си, впечатлява със силата на човешкия дух, със силата на вярата.
През 18-ти век, Долно Луково (тогава Суганли) се намирало на левия бряг на Бяла река. В него живеели над 3 200 души, но чумата унищожила живота в селото. Оцелели само 7 семейства.
Живите преминали реката, взели със себе си само най-ценното – иконите от параклиса „Свети Георги” и се заселили на другия бряг на Бяла река.
Оцелелите семейства основали днешните села Долно и Горно Луково. Животът постепенно започнал да се завръща. Къщите в селото станали 300.
Тогава хората решили да издигнат храм, но това трябвало да стане тайно, ето защо намислили план. Пред властите казвали, че строят обор за животни, а нощем копаели земята и изградили стени от плоски речни камъни. Църквата няма нито прозорци, нито камбанария. Светлината се процеждала само през два малки отвора от покрива и олтара. Позната картина за повечето църкви, построени през периода на Османското владичество. Разликата тук е, че храмът е построен само за 7 нощи.
През 1806 г. цялото село взело участие в строежа. За патрони на храма избрали светите равноапостоли Константин и Елена. Вместо камбана използвали дървено клепало. То оповестявало службите в храма и се чувало на километри. След като бил положен и последният камък, цялото село си отдъхнало – според тогавашен закон, властите нямали право да рушат сграда с покрив. Така църквата оцеляла през вековете. В наши дни е обявена за паметник на културата.
Стенописите в храма са великолепни, но освен с тях местните се гордеят и с кристалния полилей, подарен от атонски монах.
Снимки: http://www.peika.bg/
