Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Продължаваме рубриката ни по повод навършването на 1070 г. от Успението на св. Йоан Рилски. Днес ще ви заведем до няколко храма и манастири, които са посветени именно на този велик български светец.
Храм на Св. Йоан Рилски във Велико Търново
Първата ни дестинация е средновековният храм „Св. Йоан Рилски“, който се намира в северното подножие на крепостта Царевец в Асенова махала на град Велико Търново. За името на храма няма исторически данни, но според преданието е бил посветен именно на Св. Иван Рилски. На историците е известно, че е имало храм „Св. Иван Рилски„ на хълма Трапезица. Възможно е след превземането на Търново от турците и замирането на живота нахълма Трапезица в този храм поради съседството му с митрополията да са били пренесени някои реликви от стария храм „Св. Иван Рилски“ и да са започнали да го наричат така. При разкопките в първите години на XXI век са открити около 1000 монети от различни епохи, близо 30 златни предмета, над 160 сребърни изделия, 23 каратов златен пръстен с гема и останки от златоткани дрехи, и над 50 цели съда. Били са извадени сребърни разпятия, рисувана керамика, фрагменти от икона изработена от кварц, сребърни накити и голям брой копчета. Голяма част от находките са експонирани в Регионален археологически музей.
Параклис „Успение на Св. Иван Рилски“ при Старата постница – Рилски манастир
Църквата „Успение на Св. Иван Рилски”, известна още и като „Старата постница“, е най-отдалечената от манастирското ядро сграда – на около 3,5 км североизточно. Постницата е отдалечена на 30 минути път пеша в източна посока от комплексът-постница „Св.Лука“, до мястото води пътека, минаваща през живописна местност сред вековна букова гора.
Непосредствено до църквата, от северната й страна, се намира пещерата-жилище, в която през X век, в края на земния си път, пустинникът Св. Иван Рилски, прекарал в пост и молитва повече от седем години. Пещерата има втори изход, който поради тесния му отвор се нарича „провиралката“. Поверието гласи, че който мине през тесната пролука е безгреховен. След успението Св. Йоан, първоначално и преди да бъде пренесено в Средец (дн. София), нетленното му тяло било погребано в гробницата, която сега се намира в притвора на църквата „Успение на Св. Иван Рилски.
Германски манастир „Св. Иван Рилски“
Германският манастир “Св. Иван Рилски” се намира в красива гориста местност в Лозенската планина недалеч от София. Манастирът отстои на около 5км югоизточно от село Герман, което от своя страна се намира само на 15км югоизточно от София. Манастирът носи името на Св. Иван Рилски, който бил особено почитан в софийския регион. Създаден е през X век, което го прави един от най-старите в България. Съществува предание, че самият светец Иван Рилски е живял за кратко в земите на днешния манастир, преди да се оттегли в Рила.
След Освобождението от Турско робство през 1878г., тогавашният игумен Никифор и неговоият брат Кирил решили да изградят манастира наново. През 1885г. старата църква е била съборена и на нейно място е построен нов храм. Стените на църквата са строени от дялани камъни и три реда украсителни тухли. От 1928г. манастирът и неговите имот са официално във владение на манастира “Св. Георги Зограф” в Света гора (Атон) след като е бил преотстъпен като финансова помощ за бедстващия български манастир в Атон.
В момента манастирът е действащ и е поддържан много добре от своите обитатели.
Курилският манастир „Св. Иван Рилски“ се намира на десния бряг на р. Искър на километър североизточно от кв. Курило на гр. Нови Искър и на 12 км от София,непосредсвено до обителта е раположена психиатричната болница,заемаща манастирски имот. Основан е през ІХ-Х в. и е един от най-старите манастири в Софийска епархия.В началото на османското робство е разрушен.През 1593г. манастира е възстановен със средствата на жителите от околните села – Кумарица, Доброславци и Требич. Тогава е построена и сегашната църква.Обновяването на Куриловския манастир в края на XVI в. и украсяването на манастирската черква със стенописи по това време се свързва с името на отец Пимен Зографски (Софийски) – известен български живописец, книжовник и строител. През епохата на османското владичество Куриловският манастир е бил важно духовно-религиозно огнище в Софийската област. Писмените известия обаче за водената тук книжовна и просветна дейност са твърде оскъдни. Известно е само т. нар. Куриловско евангелие, отпечатано през 1512 г. във влашката столица Търговище, и употребявано в Куриловския манастир. Тук в края на XVI в. е било преписано и едно четириевангелие, което днес се оценява като важен паметник на българската ръкописна орнаментика.Запазен е и един каменен свещник със старобългарски надписи от 1497г.Тези реликви днес се съхраняват в Църковния историко-археологически музей в София. По всяка вероятност за нуждите на богослужебната дейност в манастира са били преписвани и някои други книги, но те за съжаление, не са достигнали до наши дни.
Руенският манастир е един от малкото новопостроени в България. Красивата и приветлива обител е разположена сред букова гора и вековни дървета от един изключителни рядък растителен вид – Царския лешник. След молитва и общение с Бога, насладилият се на тишината в манастирския двор поклонник може да посети и други интересни места в района. От манастира по живописна пътека се стига до пещерата, в която според преданието Свети Иван Рилски е пустиннослужил най-напред. Доскоро в историческата наука се възприемаше мнението, че Св. Иван Рилски е приел монашество в Бобошевския манастир „Св. Димитър“, което се основаваше на липсата на друга обител в района (преди откриването основите на средновековната църква). Не трябва да се изключва и възможността Бобошевският манастир да е приемник на стария Скрински манастир. Изграждането на днешния манастир започва през 1995 г. То е предшествано от интересни обстоятелства, свързани със съновиденията на родения в с. Скрино Борислав Канайков. Когато последният работел в Канада, много пъти сънувал един и същи сън, че на това място трябва да се издигне черква. По Божий промисъл Борислав споделил своите видения с архитектката от Благоевград (родом от с. Рила) Анелия Параскова, която също имала странен сън, свързан със святото място. Така, през времето на тяхната среща се зародило желанието да построят храм Божий. Скоро след това арх. Параскова изготвила и проекта за черквата, такава каквато я е видяла в съня си – каменна с двускатен покрив. При изкопаване основите за новия храм работниците се натъкнали на основите на две средновековни църкви с квадратен план, изградени последователно една след друга. Първата черква, с градеж от варов разтвор и шуплестите камъни, впоследствие е датирана към VIII век, а втората – на глинен разтвор, от IX век. Интересно е че под двете християнски църкви е разкрит по-ранен културен пласт – архитектурна структура от езически храм – светилище.
Според данните на Петър Богдан Бакшич в книгата си „Описание на България“ (1640), манастирът води началото си още от годините на Първата българска държава. След покоряването на страната от турците той бил многократно разрушаван и опустошаван от поробителите и отново въздиган от родолюбивото българско население, всеки път на различно място. Най-напред Чипровският манастир бил разрушен през 1404 г. по време на въстанието на Константин фружин.През втората половина на XVII в. той се намирал в близост до с. Клисура, приблизително там, където се намира и сегашният манастир.Особено тежки последици имало второто нападение над манастира, което било след потушаването на Чипровско въстание от 1688г. Тогава е унищожена и богатата манастирска библиотека, съдържаща ценни славянски книги и икони. Българското католическо население било принудено да се изсели и манастирът запустява.Скоро след това – в края на XVII в. или в началото на XVIII в. той бил възстановен и скоро активизирал духовната си дейност. Негови пратеничества нееднократно посещавали Русия. При едно от посещенията си манастирското пратеничество получило в дар през 1800 г. от руския император Павел I (1796-1801) напрестолно евангелие с внушителни размери и богато украсена сребърна обкова.
