Начало / 1070 г. от Успението на Св. Йоан Рилски / Св. Йоан Рилски, град Рилск и почитта към българския светец в Русия

Св. Йоан Рилски, град Рилск и почитта към българския светец в Русия

В Санкт-Петербург, столицата на царска Русия, се намира един манастир – Свято-Йоановският женски ставропигиален манастир. Основан е в края на 19-ти век, от св. Йоан Кронщадски, чийто мощи се покоят в манастира днес, и посветен на св. Йоан Рилски – небесният покровител на Кронщадския чудотворец.

Нормално е Рилският чудотворец да е почитан в съседните ни страни – Сърбия, Македония, Гърция, но в далечна Русия, където има не един храм посветен на него, е учудващо.

Как започва всичко?

Най-ранното писмено свидетелство за св. Йоан Рилски в руските земи, представлява отреденото му място в месецослов, от края на 13-ти и началото на 14-век, добавен към Галицкото Евангелие. Според руските изследователи, този факт съвсем не свидетелства за някаква общонародно почитание към рилския светец, в югозападните руски княжества, а е плод на врзките между българската и галицката държава, тъй като месецослова е препис от българския месецослов към Търновското Евангелие от 1273г.

Паметта на свети Йоан Рилски започнала да се чества в Русия (предимно на северо-изток) по-особено в края на 14 век и началото на 15.

За това способствала епохата на „второто южнославянско влияние“, както е наречено в Русия преселението на множество български книжовници и духовници, след падането на Търновското царство под османско иго през 1393 година. Писмените доказателства се намират в месецословите към Псалтира на св. Киприян Киевски (българин по произход), както и в Минейниците, псалтирите, Йерусалимския типик и другите царковни книги, донесени от българите. През последната четвърт на 15 век, като източник за широката почит към св. Йоан се посочва житието му, написано от Георги Скилица, грък по произход, намиращо се в Чети-минеите, използвани в Московското княжество. И все пак до последната четвърт на 15 век, не можем да говорим за голямо почитание към Рилския пустинножител в Русия.

Роля за увеличаването на почитта към Рилския чудотворец в Москва, изиграват посещения на монаси от руския светогорски манастир „Св. Пантелеймон“ в руската столица в 1497, 1499, 1506 и 1509 г. Това се дължи на факта, че болшинството от монасите в „Русико“ от половин век са сърби, а самото братство сключва договор в края 15 век с Рилския манастир и от там обмена на книги и информация. През 16-ти век, се усилва паметта и интереса към св. Йоан Рилски в Русия. Проложното му житие е използвано като източник за историята на българското царство през 12 и 13 в. при съставянето на Руския Хронограф (Историческа книга за историята на света и християните, започваща от старозаветни времена.) Проложното житие на свети Йоан Рилски, както и други негови жития, многократно е преписвано и в различни минеи, употребявани в Русия през 16-ти век. През 17-ти век, жития и служби многократно са издавани, преписвани в Русия, като Житие на св. Йоан Рилски е включено и в Чети-Минеите на св. Дмитрий Ростовски.

Град Рилск

Преди време, когато случайно попаднах на статия за град Рилск, си казах, че това име не може да е случайно. И бях прав.

Град Рилск (на рус. Рыльск) се намира в Курска област недалеч от руско-украинската граница. Считан е за един от най-старите руски градове, като за пръв път е спомент в летопис през 1152 година. През 2015 година, китното градче с население от 16 000 души, заема 15 място в класация за 25-те най-предпочитаните туристически дестинации в Русия.

Изглед към град Рилск
Изглед към град Рилск

Свети Йоан Рилски – небесен покровител на Рилск

Историята за връзката на Рилския чудотворец и град Рилск е била обект на множество проучвания на исторически документи и народни предания. И за руската историография е правдоподобна. Известно е пребиваването на монаси от Рилската обител в тези земи, още при царуването на княз Светослав (убит през 972г.). Той води успешна война срещу българското царство, като дори пленява българския цар Борис Втори. Въпреки, че е езичник, не преследва християните, а дори завършва църквите в Киев, започнати от майка му.

През 986 година, в битката при прохода Траянови врата, в помощ на цар Самуил пристига Киевска дружина, пратена от княз Владислав. При завръщането на киевци към родината им, с тях тръгват и български монаси от Рилската обител, взели със себе си и десницата на св. Йоан Рилски. Заселили се близо до днешния град Рилск, те дали името на течащата там река Рило, по името на реката в Рила планина, а от там и името на града Рилск.

В поселението те построили малка дървена църква, където се съхранявала десницата на св. Йоан Рилски. А близките хълмове били наречени в чест на светията – планината на св. Йоан Рилски.

Достоверността на легендата се потвърждава от няколко историка. Българският историк И. Иванов в книгата си „Свети Йоан Рилски и неговият манастир“, твърди че легендата е известна не само на братството на манастира, но и на българите от околните села.

Жителите на град Рилск пък казват, че десницата на св. Йоан била донесена от български монаси и положена в нарочно построена на светията църква на близките възвишения, които, както споменах, били наречени в негова чест. Преданито се потвърждава и от руснака Владимир Качановский, който през 1881 година посещава България. Събирайки песни и предания от българите, в село Невестино, Кюстендилски окръг, попада на следната песен, изпята му от местните: „ Рилци отломиха дяснята ръка на свети Иван и е отнесоха в Русия“.

Параклис "Свети Йоан Рилски", гр. Рилск
Параклис „Свети Йоан Рилски“, гр. Рилск

Те вмъкват и нещо твърде любопитно. Имало много хора, които не са ходили в манастира, но в съновидения били посещавани от светеца в тежки моменти, а после го разпознавали на иконата, идвайки в манастира. Разказвали, че са получили помощ от светеца. Един от игумените на обителта – архимандрит Климент, успял да запише над 400 чудеса на изцеление на основателя и патрона на манастира и двете икони.

Потвърждение на преданието е и писмото, написано през 1836 година от братството на Рилския манастир до представителите на фамилията Мустакови в Букурещ, молбата да им помогнат да издирят десницата на св. Йоан Рилски в Русия и да им кажат къде има издигнати храмове в чест на светителя по руските земи. Това писмо обаче, остава без отговор.

Днес, близо до град Рилск, в хълмовете посветени на св. Йоан Рилски, над река Рило, се издига Рилския Свято-Никоалевски мъжки манастир, многократно разрушаван и издиган наново. За жалост в самия град Рилск измежду четирите храма, няма църква, посветена на небесния му покровител.

За връзките между Рилския манастир и Русия още ни се дава сведение и за договора сключен между руски манастири и Рилската обител през 1466 година, в който руските манастири обещават помощ при беди за българската обител. През 1558 година, по време на управлението на Иван Грозни, в Москва пристига игуменът на Рилския манастир по това време Григорий, заедно с група монаси, където сключват договор „За помощ и взаимнопочитане на българските и руските светци“. Иван Грозни дава царска грамота на манастира и отпраща монасите богато обдарени. През 1584 година, игуменът Калиот пристига в Русия с молба към царя да разреши на българските монаси да събират помощи за манастира по Руските земи. Той разрешава и таксидиотите на рилската обител тръгват по руските градове – това също спомага за разпространението на култа към св. Йоан Рилски. Значимо историческо събитие се случва през 1628 година, когато руският цар Михаил Романов посещава Рилския манастир, дарявайки грамота на манастира и други дарове.

Свято-Николски манастир, град Рилск
Свято-Николски манастир, град Рилск

Обичаният руски чудотворец – Св. Йоан Кронщадски и обичаният български чудотворец св. Йоан Рилски

Църквата, посветена на свети Йоан Рилски в манастира, основан от св. Йоан Кронщадски
Църквата, посветена на свети Йоан Рилски в манастира, основан от св. Йоан Кронщадски.

 

Двама от най-почитаните светии в своите страни. Макар да ги дели разлика от 10 века в човешкото летоброене, духовната връзка баща-син потвърждава, че за християнина единственият критерий за време е Вечността. Веднъж, след като отслужил празнична св. Литургия по повод празника на св. Йоан Рилски (19 октомври), св. Йоан Кронщадски цитирал пасажа от „Посланието до евреите“ на св.ап. Павел:

„Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им”.

За голямата обич на родения на 19 октомври св. Йоан Кронщадски към своя български небесен покровител, свидетелства и основания от него в Санкт-Петербург манастир, посветен на св. Йоан Рилски. Днес този манастир е действащ, като през 1989 година, след като отново е върнат на руската църква, храмът му в чест на св. Йоан Рилски е преосветен на 1 ноември – празникът на св. Йоан Рилски и рождения ден на св. Йоан Кронщадски, по стар стил.

Автор: Божин Дончев

Използвани източници: Православная ЭнциклопедияУездный город Рыльск; Уикипедия

Манастирът в Санкт Петербург
Манастирът в Санкт Петербург

140513-063

Църква Възнесение Христово, град Рилск
Църква Възнесение Христово, град Рилск
Покровски събор, град рилск
Покровски събор, град Рилск

За Божин Дончев

Виж още

Човече, потърси Небето

Логично е човек да остане без думи, когато едно общество се ръководи от принципа “Без ...