Начало / 1070 г. от Успението на Св. Йоан Рилски / Успението на Св. Йоан Рилски – Българската Пасха

Успението на Св. Йоан Рилски – Българската Пасха

Скъпи приятелю,

На въпроса ти какво е Свети Йоан Рилски за българите, страхувам се, не мога да дам еднозначен отговор или някакво конкретно определение. И при все това ще се опитам поне малко да загатна за значението на този най-велик застъпник за нас, българите.

Първо искам да те поздравя с насоро отминалия празник, който не случайно се именува лятната Пасха на православните, Успението на Пресветата наша Владичица.

И ако този празник е като един малък Великден за всички християни, то, смея да твърдя, ние днес отбелязваме българската Пасха, 1070 години от успението на светия рилски отшелник Йоан.

В действителност наричам този празник българска Пасха, имайки предвид великото дело на саможертва и самоотрицание, което този мъж Христов е сторил, за да му подобава да се назовава Христов воин и син на светлината. Той е прославил Бога и благодарение на него, благовестието е достигнало до всички точки на страната и чужбина. Затова и този ден е велик. Великден за всички православни християни. И все пак, защо толкова много българи отказват да се възрадват на тази българска Пасха? Защо мнозина не помнят или свеждат до суеверно почитание най-великия от българските празници?

Спри някой българин по пътя и го попитай – ти знаеш ли кой е Св. Йоан, и той веднага ще скочи, като че яростен от въпроса, и ще ти отговори реторично – как смееш да ме питаш подобни въпроси? Това е най-българският светец, най-великият и най-добрият!

Кажи ми сега, скъпи ми друже, това не ти ли напомня на нещо друго, до голяма степен типично за балканските и източни народи? Замисли се за следното – гърци, руснаци, румънци, сърби и пр., се гордеят с всичко родно, включително и с приноса, който са дали на света. Всяка една от тези „нации“ се чувства горда с уникалността си и всячески се бори да докаже (кому?) величието на народа си. Да, наистина велико е делото на гръцките философи, руските самодръжци, източните учени, създали цяла плеяда от ценна книжнина и архитектурни постижения. Слава Богу! И при все това ние, българите, като че оставаме назад, бидейки лишени от самочувствие и превръщайки се в чуждопоклонници.

Възхищаваме се на другите народи, на тяхното родолюбие, тайно им завиждаме и се опитваме да изпъкнем с някакви собствени постижения, за да оправдаем неловката ситуация, в която понякога изпадаме. Или най-лошото, впускаме се в безсмислени кавги с нашите съседи и не стигаме до никъде.

Някак си не искаме или по-скоро отказваме да бъдем чеда на България, а се опитваме да се съревноваваме, но с кого?

         Навсякъде се говори, че трябва да сме родинолюбиви, силни и да помним винаги славния подвиг на предците си. Намирам, ако позволиш да изкажа своето скромно мнение, че подобен род патриотизъм не е лишен от грешки и ограничения. Какво е общото и у гърци, и у сърби, и у руснаци? Мнозина от тях, бидейки силни родолюбци, се превръщат в горди жители на този свят. Техният патриотизъм е ограничен във времето и пространството на мимолетното ежедневие, което се мени с всяка изминала година. Този патриотизъм е затворен в един мирски лимит, в който се оформя, бих го нарекъл, кръговрат, в който някой си повтаря непрекъснато „ние,ние,ние това и онова, пък вие нищо“. Но под това колективно „ние“ се крие едно себично „аз“, следователно не става дума за нищо по-различно от елементарен егоизъм. Но хората, които наричаме светци, „тези, които светят“, отразяват друга гледна точка.

Те не спират да повтарят „аз аз, аз съм най-лошият и противен човек на света и никой друг“, но в самоотверженото им „аз” се крие Духът на съборността, Духът на истинността, Който е истинският обединител на народа, но не народа светски, а народа Божий.

“Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса” (Галат. 3:28). Затова и светците не са нито гърци, нито българи. Те са вселенски, или,както някой привърженик на глобализацията би казал, жители на глобалното село. И при все това, считам, че те са страстни патриоти. Всеки един светия изпитва носталгия по изгубеното отечество и  се опитва да се върне там на всяка цена. Едно такова родолюбие у тези святи личности е еднородно по характер. Това, което изразява общото, е Господ Иисус Христос. Техният патриотизъм далеч не е привързан към земната родина. Те са по-скоро гости, говорещи земния език, но славословещи с равноангелско слово. И, логично, както всеки родолюбец е защитавал и би защитил родината си, така и светците са бранили и биха бранили своята, небесна родина, давайки живота си за нея. Следователно, бихме разграничили два вида патриотизъм, светски и духовен такъв. Единият е присъщ за светските хора, другият, за небесните. Но какво общо има с тези ни разсъждения българинът св. Йоан? Помисли как, когато пастирите го попитали откъде е, той отговорил – „Моят дом, според апостола, е на Небесата, откъдето чакам Спасителя, а отечеството – Горният Йерусалим, а кое отечество или град ме отгледа тук не вам е [дадено] да знаете“.

С тези си слова светецът потвърждава и гореизложената теза. Той нарича себе си небесен жител и отказва да каже коя е земната му родина. Св. Йоан е могъл съвсем спокойно да каже, че е българин, но с това едва ли би успял да помогне на душите им.

Вместо това той им е разкрил маловажността на етническата принадлежност и е показал,че погледът на човек трябва да е насочен нагоре, към небето, откъдето очакваме нашия Спасител. С това св. Йоан не само, че се е показал по-достоен от всички съвременни лъжепатриоти, но е въздигнал Българската църква до вселенскостта, съборността и съобщността на всички православни по света. Ето защо смятам наричат св. Йоан най-горещ застъпник пред Бога. Според мен това е и неговото значение. С живота си и подвига си в Бога, той е преминал границите на земната си родина, за да достигне до жадуваната от всички нему подобни небесна. С това той е станал част от всички светии, независимо от тяхната земна родина, и днес заедно със св. Паисий, св. Порфирий, стареца Яков Цаликис и останалите съвременни светци славословят Бога.

Със своя завет Св. Йоан свързва двете ни отечества – земното с небесното. Именно този негов завет показва кои сме ние, българите. Ние принадлежим към Вселенската и съборна апостолска църква и няма значение в коя точка на света живеем или пребиваваме. Ние трябва да подражаваме на неговия патриотизъм. Подобно на него, трябва да се борим за отечеството ни и да го пазим. Да храним вярата ни чиста и да останем единни в нея. Ето на кой въпрос трябва всички ние да отговорим днес – не кои сме, а откъде идваме и накъде отиваме. Не бива да забравяме днешния български Великден. Но не бива и да прикриваме радостта си, но е нужно да я споделим и с останалите православни по света, защото, да, Св. Йоан е роден в земната България, но остава застъпник на всеки, който го призовава, било то българин, румънец, руснак или някой другоземец.

 И така, драги приятелю, надявам се да не съм те отегчил с дългото си многословие, но искрено се надявам с това си разяснение да ти дадох, та макар и скромен, отговор на въпроса ти какво за нас е Св. Йоан Рилски. Пожелавам ти честит и благословен празник, защото Христос Воскресе!

Автор: Асен Андонов

За Ангел Карадаков

Виж още

Отец Добромир Димитров: Имаме първия български храм в Лондон

Отец Добромир постоянно е около строителните бригади, които се занимават с изграждането на българския храм ...