Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Да живееш в гората! Как Ви се струва скъпи приятели? Да живееш там, където другите обикновено ходят за да се почувстват свободни, да се почувстват човеци, а не работещи роботи, да се докоснат до приказната страна на света.
Наистина гората като цяло носи усещане за приказка – Хензел и Гретел, баба Яга и кой ли още не положителен и отрицателен герой живее в гората. Тя – гората – е това място, което пробужда и страхове. В нея днес може да срещнеш почти всичко и всеки от света – вълци, мечки, бежанци, ловци на бежанци, много кофички от кисело мляко, а там където човешки крак не е стъпвал може да намериш и купища презервативи примерно. Всичко, ама наистина всичко, което може човек да се сети или да пропусне в съзнанието си днес се намира там в гората. Гората беше приказка и мястото на приказките, а днес е място, при което можеш да намериш и спокойствие, и да ядеш бой…зависи на какво и кого попаднеш.
Щом говоря (или по-скоро пиша) за приказките, нека почна тази приказка по приказен начин.
Имало едно време преди много векове една гора. Планина по-точно, но си е истинска гора. В тази гора имало всичко – вълци, мечки и Бог знае още какво от съществуващия хищен и тревопасен добитък… всичко, освен храна и елементарни условия за живот от тези, които ние познаваме. Мястото като всяко друго недокоснато от човека било приказно! Бог го е докоснал със Своята всеподаваща десница и го е украсил по Свой съвършен начин. Гората била много далече от света. Колкото и недоразвит да ни се струва този свят от преди много векове, все пак и той е бил носител повече на светското, отколкото на свЕтото. Няма значение, че действието се развива през 9-10 век. Светът винаги е бил светски, а не свят. Винаги в основа си е криел своя дух на противене на Бога. Но това няма значение за този, който иска да е с Бога. Нека се върнем на нашата гора. Тя е прекрасна! Тя е рилската гора на спасението. Там се заселил един прекрасен млад човек, който още от най-ранните си години е пожелал да бъде с Бога.
Не е могъл да бъде с Него, докато е живял в света, сторило му се е, че не е достатъчно дори, когато се е поселил в манастир и именно по тази причина, този изключително вярващ и духовен млад мъж се е преместил в гората.
Там, където няма никой, освен дивите зверове и той самият… разбира се и Бог, Който Е навсякъде. Гората била прекрасна и като красота, и като място на усамотение. Това е Рилската гора. Наричат я още планина, а в духовно-спасителен план и пустиня, не защото е пустош разбира се. Този човек, който се отличавал от другите с духовността си е самият св. Йоан Рилски. Намерил своят тих пристан, той се отдава на това, което винаги е желаел в сърцето си – да бъде Божий. Денят и нощта са били молитва, а молитва светлината, която огрява сърцето му. Той е бил сам с Бога, със себе си и с местните обитатели, които го приели за свой. Целият живот на светеца преминава именно в гората. Там основава и манастира, който всички знаем – Рилският манастир и там е мястото, където той е извършил своите безброй подвизи. Също там той и умира на 18 август 946 година.
Няма да пиша за житието на светеца, защото всички предполагам са го чели. Друго е интересното… питам се дали днес има някой, който да е готов да живее в гората на спасението и да тръгне по неговия път? Много е трудно да живееш там, където няма нищо друго, освен шанс за личен подвиг и шанс да си сам с Бога. Всъщност ако беше лесно, нямаше да има място за всички ни.
Тук не говорим за вила в планината с барбекю на двора. Говорим за живот, който да остави следа в съзнанието на всеки християнин.
Подвигът, който е извършил Рилският чудотворец вече над 1000 години белязва със невидима следа от светлина в сърцата и душите на тези, които поне малко знаят за него. Дори и невярващите се удивяват на това, което той е извършил. Няма как да е друго, защото който живее за Бога, бива прославен от Бога за вечни времена и името му ще се помни вечно.
За нас хората от света гората си остава мястото от приказките. Ходим там за да се освободим от ежедневното напрежение и уж да избягаме от тежестите на града, но вече и гората е толкова населена с бягащи, че се превърна в част от света… или поне в скъпо струващ квартал, защото е далеч от хората.
Питам се ако се беше родил днес, къде щеше да търси място за спасение и уединение св. Йоан Рилски?
Вярно е, че Божието Царство е и в нас самите, но няма да е лошо да запазим поне една малка част от света като тази гора, в която се подвизавал рилският чудотворец. Сложни са тези въпроси. Слава Богу, че преди не е било както сега, иначе щеше да е много трудно и приказката може би щеше да има или друг край, или да се развива на друго място. Да се радваме и да молим св. Йоан винаги да се застъпва за нас пред Бога, на Когото е служил в гората на спасението цял живот!
Автор: Свещеник Стефан Паликаров
