Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Чудесата на св. Йоан Рилски са безбройни, някои от тях са записани още в житието му, като например изцеляването на византийския император Мануил Комнин. Други от чудесата на светеца се записват и издават, трети ще останат скрити за нас. Ето някои от разказите на вярващи получили изцеление или благодатната помощ на Рилския Чудотворец.
Светецът спасява от гибелен пожар Рилският манастир, сочат хрониките. Съхранява го със своя богоугоден живот.
Когато България е била под турска власт, манастирът често е нападан от разбойници. Веднъж такава банда дошла да го разруши напълно. Планът предвиждал да пренощуват в обителта, а сутринта да я ограбят и опожарят. През нощта обаче св. Йоан се явил, но не насън, а наяве на главатаря и го заплашил с игуменския си жезъл, символ на духовната власт, че ако направи зло, ще бъде наказан. Светията излязъл през прозореца в стаята на главатаря, който изпитал неописуем страх. Той искал да разбере, кой е влизал при него, но това останало загадка. Накарал игумена да събере всички монаси, за да разпознае кой от тях го е заплашвал, но не го открил. Едва след като видял иконата на св. Йоан, разпознал кой дошъл през нощта в стаята му. Игуменът го завел пред ковчега на св. Йоан. Тогава със страхопочитание турчинът наредил на подчинените си да напуснат манастира, а на игумена казал: „Пазете го добре, докато той е тук, нищо лошо няма да се случи на манастира“.
Селянин от Самоковско имали 3-годишно момче, което не можело да ходи. При какви ли не лекари го водил, какви ли не лекарства му давал, но нищо не помагало. Близък до семейството ги посъветвал да отидат в Рилския манастир. Отиват навръх Великден и слагат детето в черга между възглавнички до ковчега с мощите на светеца. След службата богомолците се разотиват, а майката ридае, виждайки, че помощ и тук няма. По едно време детето протяга ръчички и се хваща за покривката над мощите. Опитва да се вдигне, но пада. Майката още по-силно плаче, но и по-силно взела да се моли. Детето прави втори опит да се изправи на крака. И успява, опряло се до ковчега с мощите. Хващат го за ръчичките и то тръгва по мраморния под на църквата. Така детето прохожда. Минали години, то израснало здраво.
Рилските монаси могат да Ви разкажат за множество изцеления извършени от Рилския светец, някои записали…
„Днес, 15 юни 1937 година, в Рилския манастир г-жа Зора Барутчийска, родена в гр. Кюстендил, разправи на мене – йеромонах Климент, брат на Рилската света обител, следната случка от живота й: „Когато съм била малка, майка ми ме довела в Рилския манастир. Аз съм била болна от червен вятър. Лицето ми било подуто и червено. Майка ми ме завела горе на постницата „Свети Иван“ и ми измила лицето с вода от аязмото. Хората, които видели, какво прави майка, казали й да не топи лицето ми с вода, че ще стане по-зле. Но тя, като имала гореща вяра в чудотворната помощ на свети Иван, не ги послушала. И наистина, додето слезем в манастира, лицето ми съвършено се изчистило и аз съм оздравяла напълно.“ Истинността на гореизложеното потвърждавам с подписа си… Йеромонах Климент
Как свети Йоан помага на всички, които от сърце желаят да бъдат близо до неговите свети и чудодейни мощи.
Предаваме съдържанието на писмото на г-жа М. П. Бурмева:
„Баща ми, свещеник Петко Тотев от с. Меричлери, Чирпанско, е бил убит по време на Освободителната война на 19 юли 1877 г. в гр. Стара Загора. Майка ми, презвитера Пена (покойница), е останала вдовица с 9 деца. Аз съм десетата рожба на майка си и благословена от баща си да стана учителка… На нея (майка ми) й бе мъчно, че баща ми като богат човек не я е водил на никой манастир и особено на Рилския. През 1896 г. видях чуден сън по време на великия пост в среднопостната седмица. Пред мен се яви една черна фигура, забулена в черно було, под което се виждаше бяла заострена брада. Чух глас от него: „Следвай ме.“ Не зная ходихме ли, летяхме ли?! Застанах веднага зад тази черна сянка на една поляна пред голяма масивна врата, над която имаше кръст отгоре. Приближи се сянката-човек, вдигна ръка, благослови и вратата се отвори; аз вървях след него. Достигнахме до друга, също голяма, врата – на църквата. Спътникът ми пак вдигна ръка, благослови и вратата се отвори. Влязох в хубава, невиждана до тогава църква и когато се доближих до царските двери, той ми посочи ковчег и ми каза: „Тук е свети Иван“ и стана невидим. Аз се поклоних и плаках от радост, но си спомних, че майка ми не е с мен. След малко сянката-човек се яви и ми каза: „Следвай ме.“ Не знам как и по какъв начин пристигнахме на голяма височина с малка старинна църква. Чух глас: „Тук е гробът на свети Иван.“ През големи канари достигнах до хубава вода, от която пих и се умих по негово желание. Трепнах, събудих майка и с радост й съобщих, че бях на манастира „Свети Иван“. И й рекох: „И теб ще заведа.“ Майка ми заплака от радост…
На 2 август, постейки, тръгнахме за манастира и след два дни аз видях същите врати и същата великолепна църква и ковчега на свети Иван и започнах да разказвам всичко на майка си. Като се вгледах в иконата на светията, разбрах, че той самият ми е показал всичко на сън. И втори път пак изпратих майка ми с голямата ми сестра в манастира. Тя умря на 100-годишна възраст, през 1918 г., 21 март. Аз посетих седем пъти тази велика за нас светиня с молба към свети Иван да ме удостои да го посещавам още ред години. На шестото си поклонение получих книжката: „Чудесата на свети Иван Рилски и чудотворната икона на Пресвета Богородица „Осеновица“ в Рилския манастир.“ Реших да напиша видяното от мен за назидание на всички, които имат вяра и надежда в Господ Иисус Христос и в Неговия светия и велик чудотворец свети Иван Рилски, покровителя на българския народ.“
Стигнал е до нас един разказ, благодарение на йеромонах Онуфрий, комуто пък бил разказан от офицери-очевидци на самото чудо.
Било времето на Балканската война (1912-1913).Българската армия победоносно настъпвала срещу турците и Одрин вече бил превзет. По пътя към Истанбул се намирал важният стратегически пункт Чаталджа. Българските воини напредвали устремно нататък и Чаталджа скоро щяла да бъде превзета. Виждайки, че българите не могат да бъдат спрени, в безизходицата си турците прибягнали до помощта на арабска кавалерия. Арабите се биели толкова ожесточено, че „се хвърляли чак да късат със зъби”, по думите на очевидците. В българските редици настъпило колебание и смут. В тези толкова критични мигове изведнъж войниците виждат един старец с дълга бяла брада, подпрян на монашески жезъл и с високо издигнат кръст да ги повежда в битка. Тогава се досетили, че това е великият закрилник на българския род – свети Йоан Рилски. Гледката била потресаваща! Воините благоговейно паднали на колене, а после окрилени и с нови сили, въодушевление и бодрост се хвърлили наново в битка. Макар да не завладели Чаталджа, българите удържали позициите край града, блокирайки по този начин турската армия и попречвайки й да се притече на помощ на Одрин. За това изумително събитие разправили дошлите на поклонение в Рилския манастир след войната офицери, които сами били на бойното поле и станали преки свидетели.
Такива случаи на чудотворство има много. Но не забравяйте – св. Йоан Рилски чудотвори там, където има вяра, припомнят рилските монаси.
Източници:
Житие, чудеса и акатист на преподобния наш отец Иван Рилски Чудотворец. Издание на манастир „Св. Вмчк. Георги Зограф”, Света гора
