Скалата на Светеца

„…Той пребиваваше винаги в страх от Господа, без да се откъсва от Църквата, като изслушваше божествените слова и свещените учения, с пост и молитви благоугаждаше на Господа и беше всецяло запленен в Божията любов, сякаш един от серафимите, горящ духом към Господа, своя Бог; и даваше плод, наистина стократен, сякаш дърво, засадено при водни извори…

И намерил прочее твърде висока скала, веднага се възкачва както някога боговидецът на Синайската планина, възхожда в не-възходимия мрак на боговидението, приема и той богонаписаните скрижали, при това не на скрижали каменни, но на скрижали сърдечни, като мокри със сълзи скалата и с всенощни бдения и въздишки стократно умножава мъките, сам със Самия беседва, с леки крила към небесата се въззема, нощния мраз изтърпява и дневната жега. Незадрямващото око, виждайки го така доблестно да търпи, даваше му невидимо сила и най-вече – твърдост!“

Св. Йоан Рилски отива да живее в Рилската пустиня, върху една скала, далеч от хората, в уединение, пост, молитва и всенощни бдения. Блаженият Йоан прекарал на това място общо седем години и четири месеца, „без да прояви нито за един час отпускане или униние, но прибавяйки към ревността още повече ревност и към усърдието – усърдие и казано накратко, в старческа възраст показваше юношеско старание.“

На това място го намерили не само множеството вярващи, молещи за поучение и изцеление, намерил го царят, намерили го и демоните, които го измъчвали. Св. Патриарх Евтимий пише: “Дяволът, ненавистник на доброто, не изтърпя за дълго толкова голямата доблест на мъжа, но като взема със себе си легион бесове, нахвърлиха се жестоко срещу светеца; какво ли не правеха и какво ли не вършеха, биейки, блъскайки и влачейки; и веднага си отиват, щом го хвърлят от скалата, понеже смятат, че той е окончателно мъртъв и никак не ще оживее.

След като доблестният Иван остана прочее да лежи там дълго време и с мъка дойде на себе си, стенейки и преизнемогвайки, той тъжеше и си говореше: „Защо си прескръбна, душо моя, защо ме смущаваш? Уповавай се на Бога, понеже нему се изповядвам, спасение за лицето ми и Бог мой!“ И като стана, изкачваше се пак върху скалата и съблюдаваше предишния начин на живот…“

Днес скалата на св. Йоан Рилски може да се посети, можем да се докоснем до онова място, на което е пребивавал светецът, да са изкачим по неговите стъпки…

Скалата на св. Йоан Рилски се намира недалеч от Рилския манастир. Точно до нея има параклис и аязмо. Между камъните, при скалата могат да се видят хиляди малки листчета-молитви към светеца, които вярващите оставят и със запалени свещи преминават през тесния процеп в скалата. Още малко нагоре и се стига до аязмото с чудотворната вода.

Според предания един овчар, който не виждал с едното око открил св.Йоан в гората. Св. Йоан Рилски го попитал: „Кое е нещото, което най-много искаш на тоя свят?” Овчарят отговорил, че най-голямото му желание е да вижда и с двете очи. Тогава светецът му казал: „Тук горе тече една вода. Тя е чудна. Прибери се у вас и си помисли за тая вода. Тя може да излекува окото ти като се измиеш с нея. Като повярваш истински се върни горе и се измий.” И така станало след една седмица овчарят се качил в планината, измил си лицето с водата и прогледнал.

Източник:

http://slojno.com/peshterata-na-ivan-rilski/

За Николина Александрова

Виж още

Състоянието на манастирите в Струмишка епархия от 1915 г. – II част

Струмишкият митрополит Герасим е един от големите, но малко известни у нас екзархийски митрополити.  Освен ...