Начало / Uncategorized / От слушатели да се превърнем в изпълнители

От слушатели да се превърнем в изпълнители

Големи тълпи от народ вървят след Спасителя, жадни за Неговото спасително слово. Увлечени от спасителните слова изречени от Господа, се озовават на далечни и пустинни места, забравяйки понякога за прехрана и подслон. За един такъв случай ни разказва евангелското четиво за тази неделя. 
Господ Иисус Христос наситил с пет хляба и две риби близо пет хиляди души, без жените и децата. Всички те били прехласнати да слушат думите на Спасителя за нов свят, свят на доброто и любовта, свят в който няма омраза и грях. Били погълнати от думите за небесното царство и за вечния живот, които предлагал  Господ.
Така били увлечени, че забравили да ядът, увлечени от небесното забравили за земното.
В богослужебния живот на Църквата има специално последование, наречено петохлебие, в него ние си спомняме за това събитие, за това чудо. В това последование църковните певци пеят един стих, който говори много: „Богатите обедняха и търпят глад, а ония който дирят от Господа, не са лишени от никое благо.“ Истинското богатство е Самият Христос, Който даром дава на всички, които Му просят милост и изцеление.
Тук е уместно и да се попитаме един друг:
„Чувстваме ли Христа? Чувстваме ли Го като непресъхващ извор на изцеления, на любов и човеколюбие?“
За да усетим обаче Господа, ние трябва да се приближим до Него. Как? Ще запита някой. Единствено и само ако участваме в Тайнството, което ни съединява със Самия Господ. Тайнството, в което получаваме честните и драгоценни дарове – Тялото и Кръвта Христови. Когато станем участници в това тайнство, тогава ще оставим място на Самаго Бога, да дойде и да вечеря с нас. И тогава благодатта Му ще ни възроди, в нас ще поникнат семената на любовта, покаянието и надеждата, но най-вече ще получим сили, с които да поемем отговорността на случващото се с нас и около нас.
Благодарение на светите апостоли, учители и ревнители за вярата имаме възможността днес с вас да участваме в това тайнство, в което небето и земята са едно, където заедно ангели и човеци празнуват, радват се и благоговеят пред страшната жертва – Тялото и Кръвта на Иисуса Христа.
И блажен, е който яде и пие от тях, защото няма да огладнее и ожаднее никога.
За светото причастие и причастяването говорят много от светите отци на Православната ни Църква. Св. Йоан Златоуст казва следното: „Дързостта не се състои в това, че често пристъпват към св. Причастие, а в това, че пристъпват недостойно, макар и някой и само веднъж през целия си живот да е направил това. Виждам мнозина не се причастяват често. Това е дело на дявола. Той пречи на честото приемане на Тялото Христово. И съвсем очевидно е, че този, който не се причастява често, дава на дявола голяма власт над себе си, а дяволът я приема и повежда човека към всяко зло“.
orthodoxy-icon-feeding-5000
И не само св. Йоан говори за причастяването, друг светец на църквата Св. Ефрам Сирин говори, че „който вкусва от Небесния хляб, той без съмнение става небесен.“ Св. апостол Павел в своето полание до Коринтяните говори за недостойното причастяване, но той визира не моралното състояние на нас хората, което винаги е уязвимо, а друго, визира нехайството, с което се пристъпва към тайнството, несериозността на вярата, с която се причастяваме.
Причастяването с Тялото и Кръвта на Спасителя е най-голямото чудо, които е извършвала силата Божия.
Най-голямо чудо е, защото човеците, грешни и окаяни, се сдобиват с дара да се докоснат до самото пречисто Тяло Господне и до самата Кръв, изкупила ни от греха.
Тежко ни, ако при всичката тази богата трапеза на Божията милост останем гладни и жадни, тежко ни, защото тогава наистина ще сме окаяни.
Ето на всяка Св. Литургия свещеникът излиза със св. Дарове и зове: „Със страх Божии, вяра и любов пристъпете“, но за жалост малцина от нас пристъпват към това велико Божие дарование. Наистина рядко пристъпваме към светото Причастие, но да не се чудим откъде са всичките ни болести, омраза и завист. Откъде идват всичките ни беди? Оттам, че изобщо нехаем за нашето спасение. За жалост и децата си не водим при Господ, не ги водим, не им показваме пътя, който ще ги спаси. Лишаваме ги от пречистото Тяло Господне, а Господ ни зове и умолява: „Оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие„(Лук. 18:16),  за жалост ги довеждаме рядко в храма, но пък за сметка на това им позволяваме с часове да стоят пред телевизора и компютъра.
Църквата винаги ни призовава към спасение, правила го е и ще го прави. От нас зависи дали ще достигнем спасението и дали ще получим обещаната награда. Нека, можем ли, винаги да пристъпваме към това съкровище на спасението, което ще ни помогне да живеем един живот по Бога, живот облагодатен. Нека преди Св. Причастие винаги да изследваме съвестта си, чрез тайнството изповед и така помирени с Църквата и враговете, да се сподобим с Пречистите дарове. И последно, нека бъдем изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си.
Автор: Ангел Карадаков

За Ангел Карадаков

Виж още

Антицърковните наклонности у православни медии

„Няма да се поддаваме на политически или икономически натиск или влияния… Ние не приемаме каквито и ...