Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Терминът „непознати светии“ е някак си неуместен, тъй като болшинството светци, включени в житията на Православната църква, са непознати на по-голямата част от хората. Също така, съвсем естествено, много светци се честват само на местно ниво или на мястото, където са се подвизавали или са служили.
През последните години се издават трудове, които изследват православните светии на световно ниво, като, както е редно, се включват и западноевропейски такива от преди Схизмата (1054), считани преди това за римокатолически, но не и за православни. По този начин, освен глобализацията, налагана от международните икономически сили (обслужвайки своите интересите и поробвайки народите – ако въобще е имало свободни хора от епохата на западноевропейския колониализъм, с изключение на местните независими региони), се изтъква и вселенския характер на Православието – надеждата на зажаднелите за поне духовно освобождение.
Ще спомена два от тези трудове.
С новият синаксар на Православната църква от йеромонах Макарий Симонопетрински, значителен труд в 12 тома на издателство Индикт, за „първи път се прави опит в житиеписен сборник да се систематизират и опишат най-известните западноевропейски светци, живели преди Схизмата“.
Книгата на всички светии от професор Георгиос Пипераки от Медицинския факултет на университета в Атина, е издадена от манастира „Преображение Господне“ в Милеси (на св.Порфирий Кавсокаливит). Тази обемна книга включва известни православни светии на всички народи, с детайлни техни житиеописания. Съдържа още и библиографска справка, насочваща заинтересованите от по-нататъшни изследвания.
Православните афроамериканци и африкански светии
Интересът ми към африканските светии беше подбуден от статията „Африканските светци и празници – наблюдение върху празниците, свързани с африкански светци“ на православния афроамериканец Джон Р. Грешам, публикувана на сайта „Послание на отците от пустинята“.
В САЩ се забелязва как много афроамериканци се обръщат към Православието, благодарение на опитите на о. Моисей Бери, бивш гангстер, който разкрива древните африкански, християнски корени в лицето на св. Моисей Етиопец, обърнал се към Православието и променил собствения си живот и на мнозина около него. Този достоен човек, женен свещеник, а вече и мисионер, основава „Братството на св. Моисей Етиопец“ и се бори да покаже на съвременните афроамериканци православния произход на техните предци, като подчертава значението на александрийските отци на Църквата, показва мъдростта на египетските пустинници и разказва за древните картагенски мъченици и автентичното африканско християнство.
Принадлежи към Американската православната църква, автономната каноническа православна църква на Америка, която има руски корени.
Именно в тази статия призовава сънародниците си да спазват празниците на древните християнски отци, почитани от Православната църква, да пренебрегват протестантските „Черни църкви“, както и да намерят смелост да приемат Православието (което е и тяхната изконна вяра, както обяснява) и винаги да я почитат. Разкрива им още и ползите, които ще имат, ако възприемат християнските си корени.
В края на статията предлага кратък каталог на африкански светии, заедно с дните, в които се отбелязва тяхната памет, съставен от двама православни американци, о. Йероним Сандерсън и афроамериканката психотерапевтка д-р Карла Томас. В този каталог четем за светии, сред които: св. Антоний Велики, св. Атанасий Велики, св. Пахомий Велики, св. Макарий Египетски, св. Киприян Картагенски, св. Мина, св. Екатерина, св. Мария Египетска, св. Перпетуа, св. Онуфрий, св. Теодора Александрийска, св. Моисей Етиопец, светите Памвий, Сисой и Паисий Велики (Египетски), и пр.
Да откриеш десетки хиляди африкански светци за един ден
След като проведох едно малко изследване, подбуден от статията, разбрах за още много други африкански светии – известни (към заинтересованите), като например св. Кирил Александрийски, света Синглитики, св. Павел Тивейски, св. Пимен Велики, св. Исидор Пелусиот и др., но и много неизвестни, като например свещеномъченик Теодор Ливански, епископ на Кирена, заедно със загиналите с него мъченици (4 юли) св. Юлия Картагенска (16 юли), св. Лука Ливански Изповедник (20 август), св. мъченици Солев или Совел Египетски, убит със стрели (5 август), светите етиопски царе Фулвиан-Матей (обърнат в Православието от св. ев. Матей, като неговата памет се отбелязва съвместно с тази на светия цар – 16 ноември), св. Елезвой (24 октомври) и много други.
Сред тях има и много мъченици, като например светите четиридесет африкански мъченици Теренций, Африкан, Теодор, Максим, Пимен и заедно с тях (10 април) скилицки мъченици (от село Скилум в Нумидия), св. първомъченици африкански (17 юли), светите 300 мъченици от „Масса Кандида“, изгорени живи и хвърлени във вар (18 август), светите преподобномъченици Максима, Домитила и Секунда от Тутурбо в Тунис (30 юли) и много други.
Ценен източник на информация за светиите, особено за северозападните африкански светии, представляват Картагенските жития, календар от 6 век сл. Хр., който може да бъде намерен и в интернет под названието Calendar of Carthage.
Онова, което най-много ме изненада, дори ме умили, смея да кажа, беше случилото се с мен през тази неделя на 7 август. Забелязах, че в църквата, в която се черкувам, наред с други светии, се споменаваха и светите „десет хиляди тиваидски подвижници“ (Тива в Египет), и заедно с тях светите Ор и Иперехий (египетски подвижници), както и светата преподобномъченица Потамия, Александрийска Чудотворица.
С две думи, 7 август е ден, в който се почита паметта на 10 000 африкански светци!
Разбира се, думата „десет хиляди“ не означава буквално 10 000, нито смятам, че някой е седнал да ги брои един по един, но числото е закръглено. Със сигурност ще да са били достатъчно хиляди, даже повече от десет, може и по-малко, и при все това се празнуват всички свети подвижници на Тива.
Онова, което не успях да забележа беше дали към тях се причисляват и известните преподобни авви на Египет, онези имена, които четем в Патерика, и дали 7 август засяга само незаписаните имена. Някъде бях прочел мнението, че става дума за монасите, чието дело съвпада с това на авва Ор, който отбелязваме същия този ден.
Има и ден, на който празнуваме „Десет хиляди нитрийски подвижници“ (10 юли), които били изгорени в килиите, си според синаксара, от патриарха на Алексанрия Теофил, от омраза към св. Исидор Пелусиот. Трябва обаче да отбележим, че това събитие (което е потресаващо, ако е вярно) не се потвърждава от исторически източници. Поради това смятам, че такива светии не е имало. Този въпрос изисква изследване и ще се радвам да науча повече. (вж. изследването „Наистина ли Теофил Александрийски убил 10 000 монаси в пустинята на Нитрия? – историческо изследване с източници“ на следната страница http://oodegr.co/index.htm).
Предложение съм православните мисионери и Православната африканска църква
И сега бих предложил своето скромно мнение към Светите православни църкви в Африка, намиращи се под ръководството на многоуважавания Александрийски патриарх, някои от които са древни (северноафриканските), а други – новоосновани от мисионери; църкви, които се борят срещу бедността, войната, епидемиите и трудностите, пред които африканският народ е изправен:
Предлагаме на светите православни мисионери в Африка, които издигат храмове на африканския континент; на приятелите на мисионерите, които подпомагат това богоугодно дело, да наблегнат на основаването на храмове, посветени на древните африкански светци, известни и неизвестни – нещо, което със сигурност ще помогне в осъзнаването на африканските ни братя, и ще допринесе в делото на православното благовестие по техните места, т.е., в делото на тяхното спасение.
По правило, когато се строят православни храмове в Африка, се посвещават на известни (не африкански) светии. Обаче, без да имаме намерение да омаловажаваме останалите светии, не си ли заслужава да се посветят няколко църкви по африканските земи на африкански такива? И в крайна сметка не е ли редно и душеполезно всяко едно място да започва своята духовна борба чрез почитане на своите местни светии?
Някъде бях прочел в електронната страница на епископа на Ниери и Западна Кения Неофит, че посетил храма на 40те африкански мъченици. Със сигурност става въпрос за св. Теренций Африкан, Максим и загиналите с тях. За съжаление не се предоставят повече данни (като например къде се намира този храм), а и вече не мога да открия първоначалния източник.
Използвам случая да отбележа, че скорошните ръкоположения на африкански епископи от патриарха на Александия Теодорос, като например това на епископа на Бурунди и Руанда Инокентий, на Неофит, епископ на Ниери и Източна Кения, както и на Атанасий, епископ на Кисуму и Западна Кения, са от изключителна важност. Слава Богу. Молим се за още такива.
И да се върнем на темата, празници, като тези на светите десет хиляди тиваидски подвижници на 7 август, са подходящи за катедрални храмове по африканските земи. Всеки светец отдава почит на почитащите го и техният пример вдъхновява благочестивите вярващи, особено своите сънародници.
Според мен, ако е воля Божия, скоро ще се зарадваме на съвременни африкански светци, плодове на мисионерските църкви. Да даде Бог.
Благодаря от сърце.
Теодорос И. Ригиньотис, богослов
Ретимнос, Крит
http://www.amen.gr/article/agnostoi-afrikanoi-agioi-kai-mia-protasi-gia-tis-ekklisies-tou-patriarxeiou-aleksandreias
Превод: Асен Андонов
